— Къде отиваме? — попитах по някое време.
— Изненада — отговори той.
Когато излязохме на повърхността от спирката на метрото, се оказа, че се намираме точно до катедралата „Нотр Дам".
— Божичко! — възкликнах.
— Красиво е, нали? — каза той. — Но това още не е изненадата. Апартаментът ни е съвсем наблизо. Надявам се и на живо да е толкова хубав, колкото беше на снимките.
Дарън беше открил жилището по интернет и го беше наел за три нощувки, което във времето преди Airbnb[35]си беше същинско чудо. Като пристигнахме, се оказа, че не е точно като на снимките, но пак беше очарователно. Имаше балкон, който гледаше към Сена, и беше обзаведено точно както човек си представя един парижки апартамент — богато орнаментирани гипсови корнизи, дръзки цветове и чудати декорации. Освен това леглото беше кръгло.
— Никога не съм виждал такова нещо! — възкликна Дарън, като влязохме в спалнята. — Това определено го нямаше на снимките.
Стоях до него, забила поглед в леглото.
— Не знаех, че произвеждат кръгли чаршафи и завивки — отбелязах. — И одеяла. Може пък да е някоя френска мода.
Дарън се почеса по главата.
— Може да е просто приумица на собственика. Разсмях се.
— Дано да си доволна — каза той, прегръщайки ме през раменете.
— Разбира се, че съм доволна — отвърнах. — Това ще е истинско спално приключение.
ПРЕЗ НОЩТА СЕ НАЛОЖИ ДА СПИМ ПРИТИСНАТИ по-плътно от обикновено, за да не ни провиснат краката извън кръга. Имаше нещо мило в това да спим вплетени един в друг, както навремето спяхме с теб. И с Рейна ли спеше така? А с Алина? Ами, с жените, които — сигурна съм — си имал междувременно, въпреки че никога не призна за тях.
СЛЕДВАЩИЯТ ДЕН БЕШЕ СЪЩИНСКА ВИХРУШКА от забележителности — катедралата „Нотр Дам", Лувърът, Айфе-ловата кула, църквата „Сен-Шапел". Вечеряхме под открито небе и виждах как Айфеловата кула се къпе в светлина на всеки кръгъл час, сякаш поръсваше целия град с вълшебен прашец.
— Щастлива ли си? — попита Дарън, когато за десерт поднесоха крем брюле и тосканско десертно вино „Вин Санто" към него.
— Невероятно — отвърнах. — Благодаря ти за това пътуване. Загледах се в звездното нощно небе над нас, в сградите на Париж и покритите с павета улици. Погледнах Дарън, който ми се усмихваше. И сърцето ми се изпълни. Но после една миниатюрна част от мен — оная, на която й се щеше да бяхме планирали пътуването заедно — се запита доколко той прави всичко това заради мен и доколко заради себе си, защото иска да е един от ония, дето организират за приятелката си пътуване изненада до Париж. Дарън открай време го прави, засипва ме с разни впечатляващи жестове, но след всичките тия години продължавам да се питам доколко го прави заради мен и доколко заради себе си.
Точно преди да заминем за Париж — той вече ми беше казал за мистериозното пътуване по случай нашата годишнина, което планира — му купих гривна. Тя беше от ония, с метална пластина, върху която може да се гравира нещо. От външната страна поръчах да изпишат името му, а от вътрешната, откъм китката — „Обичам те. ХО, Луси".
Когато и последната лъжичка крем брюле беше изядена, бръкнах в чантата си за кутийката с гривната.
— Имам нещо за теб — казах. — Подарък за годишнината.
— И аз имам нещо за теб — отвърна той.
— Мислех, че подаръкът ми е това пътуване — казах, играейки с кутийката в скута.
— То е само част от подаръка — уточни Дарън. — Но знам едно по-хубаво място за размяна на подаръци. — Хвърли поглед на часовника си. — Нещо против да потичаме малко?
Погледнах си краката.
— С токчета съм — казах.
— Само едно малко кросче. Ще те крепя да не паднеш.
Така че той се разплати, а после двамата хукнахме, хванати за ръце, по павираните улички на Париж, докато не се озовахме в средата на моста „Пон Ньоф".
— Точно навреме — възкликна Дарън, поглеждайки към Айфеловата кула, която за пореден път заблестя, окъпана в светлина. После падна на едно коляно и извади малка кутийка от джоба на панталона си. — Луси, ще се омъжиш ли за мен? — каза, още преди да проумея какво точно става.
Почувствах как по тялото ми преминават вълни, как стомахът ми се свива. Сигурно е трябвало да го очаквам, но всъщност ми дойде като гръм от ясно небе. В този момент изобщо не мислех за теб. Нито че Дарън беше планирал пътуването без мен. И че, изглежда, изобщо не се интересуваше от моята работа. Нито че за него мечтите ми са „сладки", а не нещо важно. Тогава единствената ми мисъл беше колко е сладък. Колко много ме обича. Колко премислено беше предложението му, колко добре планирано. Как създава у мен усещането, че е единствено мой. И колко ми харесва всичко това.
35
Компания, която осигурява услуги онлайн за краткосрочно отдаване на жилища и е посредник между собственици и наематели. — Бел. прев.