Замълчах.
От твоята страна на линията също настана мълчание. Почувствах се зле.
— Всичко ще се нареди — казах. — Ще си намериш друг Пегас.
— Ами, ако… — Ти така и не довърши изречението, сякаш се боеше да го кажеш докрай, или пък се боеше аз да не го чуя.
— Ще си намериш — повторих. — Сега май трябва да вървя — добавих съвсем тихо.
— Да — каза ти. — Съжалявам. че се обадих.
— Няма нищо — побързах да те уверя, — не се притеснявай. Всичко е наред.
— Съжалявам — повтори ти.
И двамата затворихме, но аз, естествено, цяла сутрин непрекъснато мислех за теб.
XLVII
ЕДВА ЛИ БИХ МОГЛА ДА ИЗКАРАМ СВАТБАТА СИ без водоустойчива спирала за мигли. Докато се обличах, докато завиваха косата ми на кок, докато една мила жена на име Джаки нанасяше коректор върху лицето ми, аз продължавах да си мисля как ти произнесе: „О! Мамка му!". Още чувах в ушите си недовършеното ти изречение: „Ами, ако…". Аз бях сигурна, че Дарън е онова, което искам. Поне така си мислех. Допреди този момент се чувствах сигурна. А после ти ме накара да се разколебая.
Когато Джаки най-накрая обяви, че се предава и не може да направи очната линия на долния клепач, защото от очите ми постоянно се стичат сълзи, мама помоли всички да опразнят стаята.
— Дайте ни само минутка — каза, докосвайки перлената огърлица на врата си, сякаш в това наследствено бижу се съдържаше някаква суперсила.
Щом останахме само двете, тя се облегна на барплота в апартамента за младоженци.
— Луси — каза, — какво не е наред?
Не ми се щеше да признавам, че мисля за теб в деня на сватбата си и че съм разколебана за решението си.
— Предполагам, че емоциите ми идват малко в повече — казах. Тя ме изгледа твърдо, леденият й поглед проби моята лъжа точно както ставаше в детството ми.
— Луси — повтори, — аз съм ти майка. Можеш да ми кажеш всичко.
Така че се наложи все нещо да й кажа. Казах й за онова, което ме тревожеше от месеци; нещо, което не бях признавала пред никого другиго.
— Мисля, че Дарън ме обича повече, отколкото аз него — казах.
Тя ме прегърна — предпазливо, така че още пресният ми грим да не се размаже по нейната копринена рокля в цвят шампанско.
— О, миличка — каза. — В една връзка чувствата никога не са равнопоставени. Балансът непрекъснато се променя. Кой кого обича повече, кой от кого се нуждае повече. Отношенията ви с Дарън, каквито са днес, няма да бъдат същите дори само след година.
Хвана ме за раменете и леко ме отдалечи от себе си, за да може да ме погледне в очите.
— Освен това според мен не е чак толкова ужасно, че сега той те обича малко повече, отколкото ти него. Така ще си сигурна, че ще се държи с теб като с принцеса.
Разсмях се и си избърсах очите. Тя обаче продължаваше да ме наблюдава внимателно с поглед като детектор на лъжата.
— Има и нещо друго — каза най-накрая.
Сведох поглед към ръцете си и елегантно положения френски маникюр.
— Гейб се обади тази сутрин.
— Гейб Самсън? — попита тя.
Кимнах и очите ми отново се напълниха със сълзи.
— Ами, ако ми е било писано да съм с него, а не с Дарън? Мама отново се опря на барплота и потърка перлите си.
Известно време не проговори.
— Искам да се замислиш, сериозно да се замислиш за вашите отношения с Дарън и за връзката ти с Гейб — каза най-накрая. — Искам да помислиш кой от двамата би бил по-добър партньор, по-добър баща за децата ти. Ако решиш, че не е Дарън, тогава не си длъжна да се жениш днес. Дори това да не е и Гейб. Ако има друг, който би те направил по-щастлива, отколкото си сега с Дарън, тогава може да си тръгнеш. Няма да е лесно, но можеш да го направиш. Кажи само една дума и аз ще кажа на баща ти, а той — на гостите. След това обаче няма да има връщане назад. Ако днес се сбогуваш с Дарън, това ще е завинаги. Виждала съм колко се грижите един за друг и колко ви е забавно заедно. Но ако за теб не е така, тогава никой не може да те принуди да се омъжиш за него.
Кимнах. Мама отиде до прозореца. А аз си мислех за теб, Гейб. Мислех си колко прекрасно се чувствах с теб, но и колко ужасно. Колко повече те беше грижа за теб самия, отколкото за нас, двамата. Как накрая животът ни се превърна в „Шоуто на Гейб" и ако исках да остана, трябваше да играя поддържаща роля край звездата. Сигурно не ти е никак лесно да го чуеш, но казвам истината. Това си мислех в сватбения си ден.
Мислех и за Дарън. За това, че не е съвършен. За това, че все още не приема моята професия на сериозно. Понякога се притеснявах, че той именне приема съвсем на сериозно. Но смятах, че това би могло да се промени; че бих могла да се постарая още повече, за да му покажа какво означава моята работа за мен. Можех да го накарам да разбере, че искам да съм негов партньор, да съм му равна. Пък и го обичах. Обичах смеха му, чувството му за хумор, неговата усмивка. Той не беше мрачна и сложна натура — животът с него беше лесен и забавен. С него се усещах цялостна и стабилна. Той ме правеше щастлива — през повечето време. Двамата заедно щяхме да съградим основите на едно красиво бъдеще. Никога не бих могла да го зарежа там, в „Боутхаус", в деня на нашата сватба.