— Просто си представи — казах през зъби. — Само си представи, че би могло да бъде финансово оправдано. Представи си, че с моята заплата бихме могли да водим живот, който те прави щастлив. Тогава ще се откажеш ли от работата си?
— Толкова от съпругите на мои колеги… — започна той.
— Аз не съм като съпругите на твоите колеги — прекъснах го. — Аз съм си аз. И още не си отговорил на въпроса ми: би ли напуснал работа, за да останеш с Вайълет вкъщи? Чисто теоретически. — Вайълет вече изглеждаше чиста, така че я извадих от ваната. Тя се разплака, докато не я загърнах в яркорозовата й хавлия, която имаше заешки уши. И заешка опашка.
— Не си представях живота ни по този начин — каза Дарън. — Не това исках.
Обърнах се с лице към него, притискайки дъщеря ни към гърдите си.
— Аз също не съм го искала.
Той отвори уста да каже нещо, но явно думите не идваха.
Повече не го погледнах. Нито казах нещо. Просто подсуших Вайълет и я занесох в нейната стая, където й сложих нов памперс и я напъхах в чифт раирани ританки.
— Сега наред ли е всичко? — попитах накрая. Тя ми се усмихна и взе да гука, докато триех сълзите си в лигавника й.
Чух Дарън да влиза в стаята.
— Не — каза. — Не бих го направил. Не бих напуснал работа, за да остана вкъщи с нея.
Кимнах и притиснах устни към косата на Вайълет, почувствах топлина й до гърдите си и почерпих сили от нея, за нея. Тя имаше нужда от майка, която умее да отстоява себе си и не се бои да преследва желанията си. Исках да бъда пример за подражание за Вайълет.
— Сега вече ме разбираш — казах на Дарън. Той приближи и обгърна раменете ми с ръка.
— Съжалявам, че не съм като някоя от ония жени — казах, — като съпругите на колегите ти. Съжалявам, че няма да бъда щастлива, ако си остана вкъщи. Но аз съм такава. И имам нужда да работя.
— Не говори така — прекъсна ме той. — Няма нужда да се извиняваш за онова, което си. Аз би трябвало да се извиня.
Щеше ми се да го попитам за какво точно се извинява — исках да съм сигурна, че не го прави само мир да има. Но премълчах.
— Извинението се приема — казах.
Но сега, връщайки се към този момент, осъзнавам, че той всъщност не се извини. Само беше разбрал, че е редно да го направи.
ОЩЕ НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН започнахме да търсим детегледачка. Близо месец след това аз се върнах на работа. През деня, докато бях в офиса, Вайълет ми липсваше — всъщност много повече, отколкото очаквах. Но изпитвах и благодарност към Дарън. Благодарност заради избора, който имаме — за това, че можем да наемем хора да ни помагат, когато има нужда, и че в края на краищата той искаше аз да съм щастлива.
LIII
ПРЕДСТАВЯМ СИ ОПРЕДЕЛЕНИ МОМЕНТИ ОТ МИНАЛОТО така ясно, все едно мога да се върна назад и да възпроизведа всичко дума по дума; после обаче идват дълги отрязъци от време — дни и седмици — които се сливат в едно. Месеците след връщането ми на работа, когато Вайълет беше още бебе, са ми като смътно петно. Почти не спях, подготвях две нови шоу програми, цедях с помпа кърмата си в работата и се стараех да прекарвам колкото може повече време с Вайълет. Вече почти не влизах във фейсбук, само когато трябваше да постна задължителните снимки „5 месеца", „6 месеца", „7 месеца". Така че пропуснах вашите снимки с Алина. Изпуснах развоя на цялата ви връзка. Ако не бях толкова заета, сигурно щеше да ми направи впечатление, че не сме общували след събирането за годишнината от завършването, но тогава изобщо не го забелязах. По онова време се бях върнала към състоянието, при което ти нямаше значение; в състоянието отпреди телефонното ти обаждане в деня на сватбата ми.
После, както поствах снимките на Вайълет „8 месеца" и лайквах фотосите от пътуването на Джулия до Амстердам, пред очите ми изведнъж попадна иконка на малко сърце в прозорчето за новини. „Гейбриъл Самсън се сгоди за Алина Александров." Отдолу имаше ваша снимка — ти беше прегърнал красива жена със златистокестенява коса, широко разположени лешникови очи и огромна усмивка. Стомахът ми стана на топка. „Това не би трябвало да те засяга — казах си. — Ти си омъжена, имаш дете, двамата не сте се виждали повече от година и не сте заедно повече от пет години." Въпреки това ме засегна. Всичко се беше променило. В тази снимка видях моето „би могло". Видях пътя, по който не поех.
Прекарах цял час, разглеждайки снимките ви от почивката в Хърватия. Никога не съм ходила в Хърватия. А ето те после теб в Китай, на върха на Великата китайска стена. След това в Египет, танцуваш с Алина, която е облечена в пола на кючекчийка от яркочервен шифон, обшита със сребърни парички. Стъписа ме ревността, която породи този ваш живот у мен. Аз също исках да изкача Великата китайска стена; аз също исках да танцувам кючек в Египет.