Докато пишех доклад за бюджета на „Иска се цяла галактика" през следващия сезон, получих съобщение, че в пощенската ми кутия в Gmail има ново писмо — от теб.
Привет, Луче,
знам, мина доста време. Даже повече от доста. Цяла вечност, такова чувство имам. Но утре ще бъда в Ню Йорк, малка отбивка напът към Вашингтон са церемонията по встъпване в длъжност на новия президент. Не бих пропуснал такъв момент. Можеш ли да си представиш — първият ни президент афроамериканец! Тук всички са във възторг. Според мен избирането на Обама е страхотно са страната — това ще доведе до ново, по-добро и толерантно управление. Както и да е. Ще ми е приятно да се видим. Има ли шанс да намериш време са по едно кафе утре следобед?
Гейб
Не вярвах на очите си. Не отговорих веднага. Всъщност отговорих чак късно вечерта, след като небрежно споменах за идването ти пред Дарън.
— Още ли поддържаш връзка с този човек? — попита искрено изненадан той.
Поклатих глава.
— Не съм го виждала, нито съм говорила с него още от срещата в Колумбийския университет. А сега изневиделица ми праща имейл.
Дарън разкопча яката на ризата си.
— Ще ми направиш ли една услуга? — попита.
Усетих как се напрягам. Дали щеше да ме помоли да не се виждам с теб?
— Какво? — попитах в отговор.
— Ще вземеш ли и Вайълет със себе си? За миг онемях, напълно слисана.
— Нямаш ми доверие ли? — попитах. Дарън си пое дълбоко въздух.
— На теб имам доверие — каза. — На него обаче — не. Нямам представа защо иска да се видите. Според мен трябва да вземеш и Вайълет.
Кимнах. Съзнавах, че отказът ми ще е сигнал за Дарън, какъвто не бих искала да давам.
— Разбира се — отвърнах. — Ще взема Вайълет. Но за мен той е просто стар приятел, който иска да наваксаме пропуснатото.
Малко по-късно същата вечер ти отговорих:
Ще е страхотно да те видя пак. Какво ще кажеш за утре в три следобед, Бруклин Хайтс? На „Монтагю" има кафене на „Старбъкс".
Изобщо не споменах за Вайълет.
Ти реагира веднага:Звучи добре.
Вече имахме уговорка.
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН издокарах Вайълет в бебешки джинси, бебешки ботуши „Ъг" и сив пуловер с апликирано розово сърце. Вързах й розова панделка. Аз също се облякох в подобен стил, само дето пуловерът ми беше кафяв, без апликация и не си вързах панделка.
Дарън беше на фитнес, когато закопчах зимните ни палта и тръгнахме.
Надникнах през стъклената врата на кафенето и те видях да седиш на една от масичките със сведена глава — четеше нещо на блекберито си. Двамата с Дарън тъкмо бяхме минали на айфони, но че ти оставаше верен на своето блекбери ми се стори някак логично. Намерих място за количката отвън, подпрях Вайълет на хълбок и отворих вратата. Ти вдигна поглед.
— Здрасти, Луси — посрещна ме. — Здравей и ти…
— Вайълет — подсказах му. — Вайълет, това е Гейб, приятел на мама. Гейб, това е дъщеря ми.
— Хи-хи — отвърна Вайълет. Това беше една от нейните думи, които винаги удвояваше — двамата с Дарън изобщо не проумявахме защо.
— Цялата се е метнала на теб — каза ти, докато се изправяше. — Еха!
Какво си мислеше в този момент? Винаги ми е било чудно. Дали това, че Вайълет приличаше на мен, а не на Дарън я правеше. по-вълнуваща? По-поносима? Привлекателна?
Вайълет явно почувства нещо приятно, защото протегна ръце и ти я взе.
— Хи-хи — повтори тя и те потупа по бузите. После ти ме прегърна със свободната си ръка.
— Толкова време мина. Радвам се, че дойде.
Взех си Вайълет обратно и двамата с теб седнахме един срещу друг. Извадих на масата няколко книжки с картинки и блокчета за оцветяване и тя започна да си играе.
— Видях, че се беше сгодил — подхванах. — От фейсбук го разбрах.
Не знаех с колко време разполагаме, а исках да науча какво се случва в живота ти. Дарън беше прав за едно — след толкова време нямаше видима причина за срещата ни.
Ти се разсмя.
— Право на въпроса!
Свих рамене и вдигнах книжката, която Вайълет събори на пода.
— Значи искаш да знаеш какво стана — продължи ти.
— Само ако имаш желание да ми разкажеш — отвърнах.
И ти ми разказа за Алина и за работата, която й предложили във Вашингтон — това станало повод да си дадете сметка, че професионалната кариера и за двамата е по-важна от връзката ви. Тя искала да отиде във Вашингтон, ти си държал да останеш в чужбина и никой от двама ви не бил склонен да направи компромис, за да продължите заедно. Нямаше как да не си спомня за нас, двамата, и как ти замина по същата причина.