— Просто един случаите, когато на хубави хора не им е било писано да са заедно.
Питах се дали си говорил същото и по мой адрес.
— Съжалявам — казах.
— Съ-ляя-вам — откликна като ехо Вайълет, вдигайки поглед от книжките. Още една нова дума.
Ти се разсмя.
— Да не си се клонирала? — възкликна. — Или си направила ксерокопие на самата себе си? Тя е направо фантастична.
— Ти фантастична ли си? — обърнах се към Вайълет. Тя се усмихна и запляска с ръце.
И аз се разсмях.
— Щастлива си — обърна се ти към мен. — С Дарън, с Вайълет, наистина си щастлива.
— Така е — казах. И беше самата истина.
— Доволен съм, че поне един от двама ни е щастлив. — Не прозвуча нито саркастично, нито злобно. Само някак тъжно, копнежно.
— Ти си тръгна пръв — напомних ти.
— Знам — отвърна. — Много съм мислил за житейския си избор. Защо направих точно това. И какво щеше да е, ако бях постъпил другояче.
Изглеждаше потънал в размисъл, сякаш правеше разбор на живота си досега, преоценяваше го.
— Как мислиш, дали щеше да си по-щастлив, ако беше останал? — позволих си да попитам.
Ти въздъхна.
— Не знам — отвърна. — Понякога си мисля, че щях да съм по-щастлив, ако изобщо не се бях захващал с фотография. Навремето се гордеех със стремежите си, с това, че правя нещо важно. Но се оказа трудна работа. И ми отне много. Обаче… знам ли. Изглежда, не съм от хората, които могат да бъдат напълно щастливи. Може да не съм човека, който се надявах да бъда.
— Мама! — намеси се Вайълет.
— Вайълет! — отвърнах й. И тя отново се заигра с книжките пред себе си.
— Просто искам толкова много изключващи се едно друго неща — продължи ти, загледан в дъщеря ми, която прелистваше страниците на книжката. — Даже не знам дали изобщо са постижими.
— В момента просто преживяваш лош период — казах. — Ще намериш изход.
— Досега не съм успял — каза ти на чашата с кафе. — И страшно ми липсва онова, между нас, ти ми липсваш, каквото имахме, ми липсва. — Вдигна поглед към мен. — Гледам предаванията ти при всяка възможност. Когато съм изплашен, си мечтая за теб. Когато съм тъжен, ми се ще да не бях заминавал.
Биенето на сърцето ми леко се ускори.
— Моля те, не го прави — казах, вкопчвайки се във Вайълет. Ти прокара пръсти през косата си.
— Извинявай — отвърна. — Все едно не съм го казал. Обърнах Вайълет на стола, за да мога да я вдигна.
— Виж — подхванах, — беше страхотно да се видим, Гейб, но ние с Вайълет, изглежда, трябва да вървим.
Ти кимна.
— Дано намериш онова, което търсиш.
— Благодаря. — Гласът ти секна. — И аз се надявам.
— Кажи „бай-бай", Вайълет — обърнах се към дъщеря си.
— Бай-бай — каза тя и отново протегна ръце към теб.
Ти я гушна. После ме погледна — явно ти се искаше да прегърнеш и мен. Вместо това обаче сведе поглед и тръгна. Облякох палтото си, после това на Вайълет и й вдигнах качулката. И макар да беше облачно, зарових из чантата с памперси за слънчевите очила. Не исках никой да вижда сълзите ми, също както ти не искаше да видя твоите.
LVI
ОНОВА ЛЯТО ДВАМАТА С ДАРЪН СЕ НАКОНТИХМЕ за първи път от много време и отидохме на сватбата на Гевин. Почти не го бяхме виждали след раждането на Вайълет и едва познавах годеницата му.
Дарън подсвирна възхитено, когато се появих в дневната с тъмносиня рокля с дълбоко деколте.
— Секси мамче — възкликна. Усмихнах се.
— Хайде да потегляме, хубавецо.
Трябваше да пристигнем по-рано от останалите гости, защото Дарън беше шафер. Гевин ни посрещна весело.
— Ето че и аз открих моето момиче като от картинка — каза през смях.
Не се бях сещала за това от години — как навремето, като се запознахме, ме нарече момиче като от картинка.
— Какво всъщност означава това? — попитах.
— Нищо сериозно — побърза да се намеси Дарън. После се обърна към Гевин. — Е, човече, какво се иска от мен?
Двамата се отдалечиха, а аз тръгнах към групата съпруги и приятелки на останалите шафери, които стояха скупчени около поднос с шампанско. Много хитро измислено. Типично за Гевин.
ПО-КЪСНО НА СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО се озовах на бара до Гевин. И двамата бяхме пили доста. Всички гости вече бяха попрекалили с алкохола.
— Ама, наистина — взех да подпитвам, — какво значи това „момиче като от картинка"?
Той се разсмя.
— Дарън ще ме убие, че съм ти казал, но онова лято той си направи списък точно какво гадже търси. Ти отговаряше на всички точки. Брюнетка. Завършила университет от „Бръшляновата лига". От Бруклин. Между двайсет и две и двайсет и пет. Израснала на Източния бряг. С хубаво тяло. Останалото вече не го помня. С две думи, сякаш беше слязла от картина, затова те кръстихме.