— Момиче като от картинка — довърших вместо него.
— Точно така! — провикна се Гевин и чукна чашата си с „Джони Уокър" в моята водка с мартини, после отпи.
Такова нещо звучеше съвсем в стила на Дарън, така че не би трябвало да съм изненадана. Но сега любовта му към мен вече ми се виждаше някак по-малко истинска и спонтанна, някак предварително изчислена. Не ми хареса усещането — все едно бях приравнена до списък с критерии, които трябваше да покрия.
Дарън се зададе отнякъде.
— Току-що научих, че съм била измислена на хартия — посрещнах го. — Добре че не съм няколко сантиметра по-висока, иначе щях да бъда дисквалифицирана.
Той се разсмя.
— Човек нищо няма да намери, ако не знае какво точно търси. — Шотовете, които беше обърнал с останалите шафери, го бяха направили по-небрежен към думите. И по-шумен. — Онова лято търсех теб.
— Или някоя като мен — отвърнах. Аз също не внимавах много с приказките.
— Стига, исках точно теб — каза той, обви ръка около талията ми и ме придърпа към себе си. — Списъкът просто ми помагаше да се съсредоточа върху жените, които си заслужават.
— Жените, които си заслужават?! — повторих като ехо.
— Хайде и ти сега! — Той обърна поредния шот, който му подаде Гевин. — Ела да танцуваме.
Оставих се да ме отведе на дансинга. Щом се завъртяхме във вихъра на туиста обаче — и двамата го танцувахме ужасно — взехме да се заливаме от смях и мрачните ми мисли за списъка с идеалното гадже се разсеяха. Но напоследък много мисля за него. Ако тогава и аз си бях направила списък, ти и Дарън едва ли щяхте да покриете всички критерии. А ако Дарън направи такъв списък сега, аз едва ли ще съм неговото момиче като от картинка.
LVII
НЯКЪДЕ ЧЕТОХ, ЧЕ В НЮ ЙОРК СЕ ОТДАВА много по-голямо значение на рождените дни и организацията им е много по-сложна, отколкото на други места по света. Не разполагам със социологическо проучване по въпроса, нито мога да се позова на сериозно изследване, както иначе държа, ако някой в офиса направи подобно изявление, но съдейки по един конкретен случай, не бих го оспорвала.
За моя трийсети рожден ден Дарън осигури целодневни спа процедури за мен, Кейт и Джулия в център на Bliss и организира едноседмична екскурзия за нас, двамата, до Австралия.
— Това го имаше в твоя списък на живота! — каза.
Тоя път поне първо ме попита. Двамата се справяхме отлично с нашите списъци на живота. Няколко месеца по-рано той беше карал сегуей на едно ергенско парти в Маями и най-после беше зачеркнал първа точка в своя списък.
— Ами, Вайълет? — попитах. По онова време тя беше почти на две години и половина; понякога я оставяхме на родителите на Дарън или на нашите за три-четири дни, никога повече, освен това не бяхме пътували по-далеч от Калифорния.
— Според мен Вайълет също може да си почине от нас — каза той.
Вайълет беше на пода с Ани, заобиколена от своите пастели с безопасна триъгълна форма. Тя обичаше такива неща — можеше да дращи часове наред. Изобщо не преувеличавам.
— Ей, Вай! — подвикна й той.
— Ей, тате! — откликна тя.
— Имам страхотна новина. Отиваш при нани и папи за цяла седмица, докато ние с мама сме на пътешествие!
— Папи! — възкликна Вайълет с ококорени очи. — Да, моля — каза и продължи да оцветява.
— Мисля, че всичко ще бъде наред — заключи Дарън.
И така, ние поехме на път. Със самолет от Ню Йорк до Сан Франциско. После от Сан Франциско до Хавай. От Хавай до Фиджи. От Фиджи до Сидни. Не обичам самолети. Ставало ли е дума за това? Заради теснотията вътре, заради преработения въздух, заради невъзможността да си тръгнеш — всичко това ме вади от равновесие, ако мисля по-дълго за него. Ето защо Дарън реши да съчетаем няколко по-къси полета, за да нямам много време да се паникьосам във въздуха. Идеята му се оказа сполучлива — щом ми се стореше, че полетът трае прекалено дълго и шапката започваше да ме стяга, идваше време за кацане. Оттогава се придържам към тази летателна стратегия. Въпреки това взех директен полет от Ню Йорк за Тел Авив. Така най-бързо можех да стигна дотук.
В края на краищата кацнахме двайсет и четири часа преди рождения ми ден. От летището ни взе лимузина и ни откара до нашия хотел „Четири сезона".
— Запазих апартамент — каза Дарън, когато се разположихме на задната седалка.
— Как можа да ти хрумне?! — възкликнах. Той сви рамене.
— След медения месец не сме били на истинско пътешествие. Един господ знае кога пак ще ни се случи.