Выбрать главу

Щом се настанихме, аз се включих към безжичния интернет на хотела и звъннах на нашите.

— Вайълет се чувства чудесно — каза мама. — Джейсън и Ванеса също са тук с тризнаците. В момента тя вилнее на старата ти люлка.

Не бях сигурна дали ще е уместно да извикам Вайълет на телефона; в края на краищата тя се забавляваше, затова реших да звънна по-късно.

— Трябва да видиш това! — провикна се Дарън откъм спалнята.

— Пак ще се обадя, мамо — казах. — Целуни Вайълет от мен.

— Разбира се — отвърна мама.

Отидох в спалнята — на тоалетката имаше ягоди в шоколад и шампанско. Върху леглото беше оставена кутия дългостеблени рози.

— Какво им каза? — попитах Дарън.

— Че имаме празник — отвърна той. — И да изпратят най-доброто, което имат.

После ме целуна, а аз се отпуснах в прегръдките му. Присъствието му ме караше да се чувствам така, все едно съм се освободила от високите токчета след дълъг работен ден. Естествена, освободена, безгрижна.

— Обичам те — казах му, докато той пъхаше ръце под ризата ми и разкопчаваше сутиена.

Накрая розите се оказаха разпилени по целия под.

СЪБУДИХ СЕ В ПАНИКА ПОСРЕД НОЩ, сякаш съм забравила нещо важно. Прехвърлих списъка наум. Зарядното за телефона, адаптерите за електрическата мрежа — всичко бях взела. Не бях забравила нито сутиените, нито бельото и чорапите. Нито грима. Дезодоранта. Кецовете. Обадих се на мама, говорих с Вайълет. И чак тогава се сетих. Сръгах Дарън.

— Забравих си противозачатъчните — прошепнах, когато той се разсъни достатъчно.

— Хубаво — промърмори. — Тъкмо е време за второ бебе.

После пак заспа, не и аз обаче. Цяла нощ се взирах в тавана и се чудех колко ли ще се разстрои Дарън, ако го помоля да използва презерватив.

Отговорът беше: много.

Лиъм беше заченат в Австралия.

LVIII

СПОРЕД МЕН НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО ПРИ БРЕМЕННОСТТА е, че всеки път протича различно. А симптомите могат да се променят от ден за ден. Чувала бях, че е възможно жената да има различни симптоми при всяко едно от децата си, което лично на мен ми се виждаше доста странно. Не трябва ли тялото да реагира по един и същи начин всеки път? Обаче излезе вярно. Всяка от моите бременности е по-различна от останалите, въпреки че чувството за отпадналост и гадене са еднакви всеки път. С Лиъм освен че бях изтощена, страдах и от безсъние. Така една вечер седях сама в дневната — Дарън вече беше отишъл да си ляга, — сменяйки каналите, докато не попаднах на „Дейли шоу". И те видях.

След рекламната пауза на екрана се появи Джон Стюарт[40]. „Добре дошли отново. Моят гост тази вечер е фотограф на „Асошиейтед прес", чиято първа книга „Упоритост" излезе току-що — разказ в снимки за Арабската пролет. Представям ви Гейбриъл Самсън!"

И ето те в моята дневна, година и половина след като те оставих в кафенето на „Старбъкс" на „Монтагю". Нямаше как да не изпитам известна гордост, докато Джон Стюарт показва страници от книгата ти, а ти говориш за преживяното. Работата ти беше получила огромно признание — не една и две награди, — а съдейки по въпросите, които ти задаваха, отзивите за книгата също бяха великолепни. Разбра се, че следващата седмица и в „Тайм" ще излезе рецензия за нея; ти беше получил покани от няколко музея и галерии да направиш фотоизложба при тях.

— Изглежда, ви канят отвсякъде — от Лондон и Ню Йорк до Омаха, Небраска — каза Джон Стюарт. — Лично аз бих предложил Омаха. Имат страхотни стекове.

Ти се разсмя.

— Колкото и да харесвам хубав стек, най-сериозно бих обмислил офертата от Ню Йорк. Този град означава много за мен.

— Рапът в Ню Йорк хич не го бива — каза Джон, подхващайки шегата ти. — Затова пък сме страхотни хора. И като ще сравняваме, аз бих предпочел нюйоркската пица пред стека в Омаха.

— Абсолютно — отвърна ти. — И нюйоркските жени.

С това тази част от разговора приключи, но аз продължих да гледам, втренчена в екрана. Ти изглеждаше страхотно. Изглеждаше щастлив. Радвах се за теб. Но в ума ми все се въртеше за коя точно говореше, като спомена нюйоркските жени. За мен? Или за друга? А може би това беше просто шега за по телевизията? Опитах да не го мисля, но се оказа трудно и в три сутринта още продължавах да лежа будна и втренчена в тавана.

LIX

КОЛКОТО И ДА БЕШЕ ЛОШО БЕЗСЪНИЕТО по време на бременността, след нея положението се влоши още повече — Лиъм беше вече на четири месеца и нито веднъж през живота си не беше спал по-дълго от четири часа. Аз вече приличах на зомби. Най-сигурният начин да го приспивам беше, като го накърмя. Което ще рече, че имах излишък от време да следя новините през телефона си.

вернуться

40

Американски телевизионен водещ, комик, сатирик, актьор и писател. — Бел. ред.