Щом се настанихме, аз се включих към безжичния интернет на хотела и звъннах на нашите.
— Вайълет се чувства чудесно — каза мама. — Джейсън и Ванеса също са тук с тризнаците. В момента тя вилнее на старата ти люлка.
Не бях сигурна дали ще е уместно да извикам Вайълет на телефона; в края на краищата тя се забавляваше, затова реших да звънна по-късно.
— Трябва да видиш това! — провикна се Дарън откъм спалнята.
— Пак ще се обадя, мамо — казах. — Целуни Вайълет от мен.
— Разбира се — отвърна мама.
Отидох в спалнята — на тоалетката имаше ягоди в шоколад и шампанско. Върху леглото беше оставена кутия дългостеблени рози.
— Какво им каза? — попитах Дарън.
— Че имаме празник — отвърна той. — И да изпратят най-доброто, което имат.
После ме целуна, а аз се отпуснах в прегръдките му. Присъствието му ме караше да се чувствам така, все едно съм се освободила от високите токчета след дълъг работен ден. Естествена, освободена, безгрижна.
— Обичам те — казах му, докато той пъхаше ръце под ризата ми и разкопчаваше сутиена.
Накрая розите се оказаха разпилени по целия под.
СЪБУДИХ СЕ В ПАНИКА ПОСРЕД НОЩ, сякаш съм забравила нещо важно. Прехвърлих списъка наум. Зарядното за телефона, адаптерите за електрическата мрежа — всичко бях взела. Не бях забравила нито сутиените, нито бельото и чорапите. Нито грима. Дезодоранта. Кецовете. Обадих се на мама, говорих с Вайълет. И чак тогава се сетих. Сръгах Дарън.
— Забравих си противозачатъчните — прошепнах, когато той се разсъни достатъчно.
— Хубаво — промърмори. — Тъкмо е време за второ бебе.
После пак заспа, не и аз обаче. Цяла нощ се взирах в тавана и се чудех колко ли ще се разстрои Дарън, ако го помоля да използва презерватив.
Отговорът беше: много.
Лиъм беше заченат в Австралия.
LVIII
СПОРЕД МЕН НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО ПРИ БРЕМЕННОСТТА е, че всеки път протича различно. А симптомите могат да се променят от ден за ден. Чувала бях, че е възможно жената да има различни симптоми при всяко едно от децата си, което лично на мен ми се виждаше доста странно. Не трябва ли тялото да реагира по един и същи начин всеки път? Обаче излезе вярно. Всяка от моите бременности е по-различна от останалите, въпреки че чувството за отпадналост и гадене са еднакви всеки път. С Лиъм освен че бях изтощена, страдах и от безсъние. Така една вечер седях сама в дневната — Дарън вече беше отишъл да си ляга, — сменяйки каналите, докато не попаднах на „Дейли шоу". И те видях.
След рекламната пауза на екрана се появи Джон Стюарт[40]. „Добре дошли отново. Моят гост тази вечер е фотограф на „Асошиейтед прес", чиято първа книга „Упоритост" излезе току-що — разказ в снимки за Арабската пролет. Представям ви Гейбриъл Самсън!"
И ето те в моята дневна, година и половина след като те оставих в кафенето на „Старбъкс" на „Монтагю". Нямаше как да не изпитам известна гордост, докато Джон Стюарт показва страници от книгата ти, а ти говориш за преживяното. Работата ти беше получила огромно признание — не една и две награди, — а съдейки по въпросите, които ти задаваха, отзивите за книгата също бяха великолепни. Разбра се, че следващата седмица и в „Тайм" ще излезе рецензия за нея; ти беше получил покани от няколко музея и галерии да направиш фотоизложба при тях.
— Изглежда, ви канят отвсякъде — от Лондон и Ню Йорк до Омаха, Небраска — каза Джон Стюарт. — Лично аз бих предложил Омаха. Имат страхотни стекове.
Ти се разсмя.
— Колкото и да харесвам хубав стек, най-сериозно бих обмислил офертата от Ню Йорк. Този град означава много за мен.
— Рапът в Ню Йорк хич не го бива — каза Джон, подхващайки шегата ти. — Затова пък сме страхотни хора. И като ще сравняваме, аз бих предпочел нюйоркската пица пред стека в Омаха.
— Абсолютно — отвърна ти. — И нюйоркските жени.
С това тази част от разговора приключи, но аз продължих да гледам, втренчена в екрана. Ти изглеждаше страхотно. Изглеждаше щастлив. Радвах се за теб. Но в ума ми все се въртеше за коя точно говореше, като спомена нюйоркските жени. За мен? Или за друга? А може би това беше просто шега за по телевизията? Опитах да не го мисля, но се оказа трудно и в три сутринта още продължавах да лежа будна и втренчена в тавана.
LIX
КОЛКОТО И ДА БЕШЕ ЛОШО БЕЗСЪНИЕТО по време на бременността, след нея положението се влоши още повече — Лиъм беше вече на четири месеца и нито веднъж през живота си не беше спал по-дълго от четири часа. Аз вече приличах на зомби. Най-сигурният начин да го приспивам беше, като го накърмя. Което ще рече, че имах излишък от време да следя новините през телефона си.