По едно време до нашия диван приближи сервитьорка с още три мартинита на поднос.
— О, ама ние не сме поръчвали — обади се Джулия. Сервитьорката се усмихна.
— Момичета, имате таен обожател. — И посочи с глава към бара.
А там стоеше ти.
За момент помислих, че халюцинирам. Ти ни помаха усмихнат.
— Помоли ме да кажа „честит рожден ден" на Луси. На Алексис буквално й падна ченето.
— Ти гопознаваш?! — възкликна. — Много е секси! — После взе едно от мартинитата, които сервитьорката остави на масичката пред нас. — За готините мъже в бара, които ти знаят името и черпят! — вдигна наздравица тя. — Хайде, върви да му благодариш, рожденичке — добави после.
Отначало посегнах да оставя мартинито, после обаче размислих, взех го и тръгнах към теб, олюлявайки се съвсем лекичко на високите си токчета.
— Благодаря — казах, докато се настанявах на бар стола от лявата ти страна.
— Честит рожден ден — отвърна ти. — Хубава корона. Разсмях се и я свалих.
— На теб може да ти отива повече — казах. — Искаш ли да пробваш?
Ти си я сложи и хартията смачка къдриците ти.
— Зашеметяващо — обявих аз.
Усмихна се и остави короната на барплота пред нас.
— Едва те познах — каза. — Направила си нещо с косата си.
— Имам бретон — отговорих и го отметнах.
Втренчи се в мен, като първия път в кухнята, оглеждайки ме от глава до пети.
— Със или без бретон, все си красавица. — Леко заваляше думите и аз си дадох сметка, че явно ме водиш по питиета.
Което ме накара да се запитам защо си сам и вече подпийнал още в седем часа в четвъртък вечер.
— Как си? — попитах. — Наред ли е всичко при теб? Ти опря лакът на бара и положи длан под бузата си.
— Не знам — отвърна. — Двамата със Стефани пак скъсахме. Мразя работата си. А и САЩ нахлуха в Ирак. Всеки път, като те видя, светът се разпада.
Нямах представа как да отговоря — нито на казаното за Стефани, нито на твърдението, че светът се разпада, затова отпих от мартинито.
Ти обаче продължи.
— Може би Вселената е доловила нуждата ми да те видя тази вечер. Ти си… като Пегас.
— Значи съм хвърковатият кон от „Илиада", така ли? — попитах. — Крилатият жребец?
— Не — отвърна ти. — Определено си женски. Усмихнах се. А ти продължи да говориш.
— Без Пегас Белерофонт никога не би победил Химера. Само благодарение на Пегас е успял — каза. — Защото е трябвало да се извиси над всичко — над цялата болка, над раните и обидите. И станал велик герой.
Аз обаче не тълкувах древногръцкия мит по твоя начин. Според мен в него ставаше дума за общите усилия, за съдействието и съдружието; винаги ми е харесвало как Пегас позволява на Белерофонт да го язди. Но разбирах, че твоята интерпретация е важна за самия теб.
— Е, сигурно трябва да ти благодаря за комплимента. Въпреки това бих предпочела да ме сравниш с Атина[6]например. Или с Хера. Защо не и с Медуза[7].
Ъгълчетата на устните ти се извиха нагоре.
— Не и с горгоната. Нямаш змии по главата. Докоснах косата си.
— Защото не си ме виждал как изглеждам на ставане сутрин — отговорих.
Погледна ме така, сякаш ти се щеше да ме видиш точно в тоя миг.
— Изобщо казах ли ти колко съжалявам? — попита. — За онова, което стана. С нас. Не за целувката, нямам това предвид. Но. — Ти сви рамене. — Съжалявам за другото, което се случи после. Опитвах се да постъпя правилно. Спрямо Стефани. Животът е…
— Сложна работа — довърших вместо теб. — Няма проблем. Това беше отдавна. И ти се извини. Два пъти.
— Все още мисля за теб, Луси — каза, забил поглед в празната чаша от уиски. Зачудих се колко ли си изпил. — Мисля си за онова разклонение на пътя и какво би станало, ако бяхме поели по него. Два пътя разделени.
Сега бих се разсмяла, че говориш точно за път, но тогава ми се видя толкова романтично — ти цитираше Робърт Фрост[8]. Хвърлих поглед към Алексис и Джулия. Те ни наблюдаваха и отпиваха от мартинито. „Добре ли си?", попита само с устни Джулия. Кимнах. Тя потупа с пръст часовника си и вдигна рамене. Аз също вдигнах рамене. Тя кимна.
Върнах погледа си към теб. Великолепен, раним, желаещ ме. Моят подарък за рождения ден от Вселената, предполагам.
— Хубавото на пътищата е — казах, — че понякога пак се срещат. И ти се дава втори шанс да минеш по една и съща пътека.
Господи, колко бяхме заблудени тогава. Или просто млади. Толкова, толкова млади.
После ти ме погледна, погледна право в мен с тия твои сини очи, малко изцъклени, но все така магнетични.
— Ще те целуна — каза, докато се накланяше към мен. После наистина го направи и то беше като сбъднато пожелание за рождения ми ден.
6
В древногръцката митология върховна богиня на мъдростта, войната, изкуството, смелостта, закона, правосъдието и занаятите; води битки само за справедливи каузи и покровителства героите. — Бел. прев.
7
В древногръцката митология най-известната от трите сестри горгони — чудовища с женско лице и змии вместо коси, чийто поглед вкаменя-вал. — Бел. прев.
8
Поет, професор и преподавател в Харвард, обявен приживе за най-великия поет на Америка, четирикратен носител на наградата „Пулицър". — Бел. прев.