— Има ли изобщо сутиен без чашки? — попита Кейт.
— Представа нямам — отвърнах. — Просто така ми хрумна. Защо питаш за бикините с цепка?
Кейт въздъхна от другата страна на линията.
— Понякога иска ли ти се… знам ли — да понажежиш нещата?
— За секс ли става дума? — попитах. Това изобщо не беше в стила на Кейт. Никога досега не я бях чувала да произнася думи като „бикини с цепка" и „понажежаване". Нейното моминско парти беше в спа център и не бяха допуснати никакви сламки с форма на пенис.
— Оплаках се на Лиз, че нещата с Том са вече толкова. банални. А тя ме посъветва да си взема бикини с цепка.
Вече започваше леко да ми се прояснява. Сигурно Лиз постоянно носеше бикини с цепка. И сутиени без чашки, ако изобщо имаше такива.
— В секса ли има застой? — уточних. Кейт въздъхна.
— Във всичко — отговори. — Всяка сутрин пътувам с един и същи влак за работа и пак с един и същи влак се връщам вечер. Том всеки ден ми задава едни и същи въпроси, като се прибира от работа — на два влака след мен. Аз винаги си мия лицето, докато той си мие зъбите, а после докато аз си мия зъбите, той пикае. Всяка вечер. А когато реша за разнообразие да си измия зъбите, преди да си наплискам лицето, той се обърква и не знае какво да прави. Така ли ще продължава вечно?
Не бих казала, че нещата между мен и Дарън са в застой, но ако трябва да съм напълно откровена, понякога ми се струваха малко… рутинни, по инерция.
— Разбирам за какво говориш — казах. — Дарън всеки ден се обажда в пет и две минути да пита по кое време ще се прибера. Асистентката ми вече ни взе на подбив. Откакто съм с него, купувам само една марка тоалетна хартия — „Чармин ултра стронг". Миналия месец се замислих дали да не купя „Чармин ултра софт". Но така и не го направих.
— А е трябвало — отбеляза Кейт.
— Ти пък трябва да смениш влака — казах й. — Или да се подстрижеш. Или да заминете само двамата с Том. Може да оставиш момичетата при нас за един уикенд.
— Наистина ли си готова да ги гледаш някой уикенд? — попита тя.
— Разбира се — отговорих. — Хайде, действай. И като за начало планирай пътуването.
— Ами ти? — настоя Кейт.
— Аз ще сменя марката тоалетна хартия — уверих я.
И двете се разсмяхме. Том и Кейт ни оставиха момичетата и заминаха за уикенда. А аз купих „Чармин ултра софт". Но иначе всеки ден има толкова много задачи, толкова работа за вършене, че е много по-лесно нещата да са рутинни, за да не се налага да ги мислиш. Дори нищожното усилие да избереш марка тоалетна хартия може да промени ситуацията от управляема в неуправляема.
Разговорът с Кейт обаче ме накара да се размисля: понякога животът ми с Дарън наистина изглежда застоял. А застоят може да се превърне в нещо по-лошо, ако не се вземат мерки.
LXVI
ОНАЯ ЗИМА, НЯКОЛКО МЕСЕЦА СЛЕД КАТО ЛИЪМ навърши две годинки, цялото семейство се тръшна болно. Налегна ни ужасна простуда и Вайълет цяла седмица не ходи на детска градина. Стана апатична, непрекъснато се държеше за мен, а сърцето ми се свиваше, щом започнеше да кашля — от гърдите й излизаше нещо като грохот. И на теб щеше да ти се къса сърцето, Гейб. Тя имаше толкова печален, толкова окаян вид. Ани нито за миг не се откъсваше от нея. Дарън също не беше добре и като за капак сделката, която движеше, не вървеше така гладко, както той очакваше. Това го направи сприхав — и с мен, и с децата.
На четвъртия ден от епидемията трите с Вайълет и Ани лежахме сгушени на дивана и гледахме „Заблести!", а Лиъм играеше на пода с любимото си дървено влакче. Дарън крачеше из апартамента с финансовия отчет на някаква компания в ръце и четеше в движение. На третата или четвъртата обиколка подметна: „Носът на Лиъм тече".
— На кухненската маса има кърпички — отвърнах. Той спря и ме погледна.
— Аз работя — каза. — Ти си им майка.
— Моля?! — възкликнах, докато Вайълет бършеше сополивото си носле в пуловера ми.
— Аз работя — повтори той.
Забих поглед в него. Понякога, като изтърсеше нещо подобно, се замислях това ли е наистина човекът, за когото се омъжих. Не се случваше често, но все пак се случваше. И почти винаги ставаше дума за отглеждането на децата и моята роля на съпруга и майка в семейството.
Така че се надигнах от дивана, като взех и Вайълет с мен, донесох кърпичките от кухнята и изсекнах Лиъм.
По-късно същата нощ се събудих от плача на Лиъм. Съвсем наскоро го бяхме прехвърлили от бебешката кошарка в легло, но той все още не беше разбрал, че може и сам да слиза от него през нощта. Погледнах към Дарън. И той лежеше полубуден, с едва-едва отворени очи.