Две съботи през март работи извънредно. Линда?
Замина на голф уикенд с приятели от офиса. Или не?
През тия шест месеца сън не ме хващаше. Лежах в леглото до Дарън и се питах как може да спи толкова дълбоко, щом таи такава ужасяваща тайна, щом ми изневерява. Не можех да избия от главата си представата как той е в прегръдките на друга жена. Веднъж си я представях блондинка, друг път червенокоса, понякога като своя по-млада версия. Независимо как я виждах обаче, чувството беше ужасно. Започнах да се храня по-малко. И да пия повече. Непрекъснато се питах защо се е отказал от нас. Какво е довело до това.
Понякога ми се искаше да го нараня също толкова болезнено, колкото той нарани мен — физически, емоционално, всякак, за да му покажа какво причинява на жената, на която се е врекъл да я обича чак до смъртта. Понякога ми се искаше просто да ми каже, че съжалява, че ще зареже онази, че още ме обича и ще ме обича вечно; понякога си мислех, че ще е достатъчно да му простя. Сърцето ми заприлича на йо-йо, или по-скоро на топче за пинг-понг, което отскача от единия край на масата в другия. Но по-силно от всички тия чувства беше усещането, че съм се провалила по някакъв начин. Не съм била достатъчно мила или достатъчно умна, или достатъчно добра съпруга. И че вината за неговото поведение е в мен. Мисълта за собствения ми провал ме парализираше.
Мисля, точно заради това не споделих с никого, наистина. Кажех ли го веднъж на глас, то вече ставаше истина. Бракът ни беше провал. Ние се бяхме провалили. Аз се бях провалила.
Двамата с Дарън вече не правехме секс така често, като преди — само веднъж-два пъти месечно. Това се превърна в норма след раждането на Лиъм. Не че изобщо ми пукаше дали пак ще забременея. Независимо от шока при появата на Линда в телефона на Дарън обаче, това доведе до един парадокс — колкото и да не ми се щеше дори да го докосна, нямах намерение да му давам повод да търси утеха в чужди прегръдки. Една нощ, след като месеци наред се бях спускала по спиралата на своите терзания, лежах втренчена в тавана, самоизмъчвайки се с въображаеми картини как Дарън вдига ципа на друга жена, оправя й якичката, обува й обувките; накрая се пресегнах и пъхнах ръка под ластика на боксерките му. Той вече спеше.
— Не сега — промърмори сънено и се претърколи по-далече от мен.
Все едно получих ритник в гърдите. Неговият отказ ме нарани чисто физически. Как може да желае някаква непозната, а мен — не?!
Отново прехвърлих през ума си всичко, което беше направил или казал, болката и недоверието растяха, но нищо не му казах. Нарастващото ми убеждение, че Дарън изневерява, си имаше и добрата страна — когато потънех за кратко в неспокоен сън и те сънувах, вече не изпитвах никаква вина.
Оная пролет все по-често започнах да влизам в твоя профил във фейсбук. Лайквах повечето от снимките ти. Даже написах коментар към една статия, която беше постнал. Забеляза ли? Запита ли се защо?
LXVIII
ГЛАВНОТО Е ДА УЦЕЛИШ ТОЧНИЯ МОМЕНТ. Това е едно от нещата, които научих. Покрай работата, покрай приятелите, покрай любовните си връзки — най-вече с теб.
Ти се появи в Ню Йорк в средата на юни за един дълъг уикенд. От „Асошиейтед прес" те пращаха в Йерусалим заради отвлечените от „Хамас"[48]трима израелски младежи. Казал им беше, че имаш нужда да си отдъхнеш в Америка, преди да заминеш за нова страна и да се впуснеш в нов конфликт. Те се бяха съгласили. По онова време вече беше прочут фотожурналист, та сигурно заради това „Асошиейтед прес" не можеха да ти откажат. Наскоро беше ходил в Украйна, после в Москва. Не знам как го правеше — на всеки няколко месеца в нова държава, понякога дори през няколко седмици. Или пък непрекъснатото движение ти помагаше? Откъсваше те от мисли за майка ти; за онова, което ти липсва?
Когато ми прати имейл, че кацаш на тринайсети и попита дали може да се видим, аз отговорих „да", без дори да уведомя Дарън. Реших, че не заслужава да му казвам. Щом той има тайни от мен, аз също ще имам тайни от него.
От известно време Дарън настояваше да заведем децата при родителите му в Джърси, затова предложих да отидат следващата събота без мен — така ще мога да си почина, да си направя маникюр, да отида на обяд с приятели, а майка му ще помага за децата.
— Звучи добре — отвърна той. — А в неделя може да поиграя голф.
— Дадено — казах, питайки се дали „голф" всъщност не означава „Линда". Отначало се чувствах виновна, че го лъжа или най-малкото премълчавам за срещата с теб, но щом той спомена „голф", вината ми тутакси се изпари. Премълчаването на част от истината вече ми се виждаше напълно оправдано.
48
Палестинска паравоенна и политическа организация, изповядваща краен национализъм. — Бел. прев.