— Извинявай — каза и сведе очи. — Самозабравих се.
— Гейб — повторих, опитвайки се да вложа в тази единствена дума смисъл като за цяло изречение.
Ти отново ме погледна и този път вече никой от двамата не беше способен да скъса нишката, която ни свързваше. Посегнах да докосна устните ти с върховете на пръстите.
— Не трябва — каза, улавяйки ръката ми между двете си длани.
Не знам кой от двама ни се наклони пръв, ти или аз, а може би го направихме едновременно, но устните ми се озоваха върху твоите и изведнъж всичко нередно на света вече изглеждаше правилно.
Ти ме притегли още по-плътно към себе си и телата ни се притиснаха едно в друго, бедра в бедра, корем в корем, гърди в гърди.
— В кой хотел си? — прошепнах.
— Отседнал съм в „Уоруик" на Шесто авеню, но… Луче.
— Всичко е наред — казах. Никога не съм желала нещо толкова силно, както те желаех в онзи миг.
Целунах те пак и ти простена, после пъхна ръка в задния джоб на джинсите ми, както правеше някога.
ДОКАТО СЕ ДОБЕРЕМ ДО ХОТЕЛСКАТА ТИ СТАЯ, ти най-малко четири пъти ме попита дали съм сигурна, че искам точно това. Всеки път ти отговарях с „да". Тогава бях пияна, но не и безразсъдна. Знаех много добре какво желая. От какво имам нужда.
— Атиискаш ли го? — попитах на свой ред.
— Естествено! — възкликна. — Но не искам после да съжаляваш.
Зацелувах те още по-настоятелно, съсредоточавайки се върху вкуса. Много добре познавах вкуса на Гейб в комбинация с уиски.
— Луси, Луси, Луси — шепнеше ти, сякаш не ти се вярваше, че отново имаш шанс да произнесеш името ми.
После запретна тениската ми. Аз посегнах към твоята, но изведнъж ме осени нещо.
— Тялото ми вече не е същото — прошепнах. Ти изхлузи тениската през главата ми.
— Тялото ти е разкошно — прошепна в отговор. Разсъблякохме се трескаво един друг, ти ме взе на ръце и
ме хвърли върху леглото. Също както правеше и преди единадесет години. Сграбчих те и те дръпнах при мен, после прокарах длани по гърба ти, усещайки как мускулите се стягат при допира на моите пръсти. В главата ми непрекъснато звучеше един стих на Е. Е. Къмингс: „харесвам тялото си, когато е с твоето тяло". И аз така, Гейб. Като съм с теб, повече харесвам тялото си, повече харесвам себе си.
— Няма друга като теб — прошепна, когато проникна в мен. — Нищо друго не е като това.
В отговор извих гръб в дъга и простенах.
— Никой — издишах. — Нищо.
После лежахме голи върху завивките, твоето тяло, повтарящо извивката на моето, като някога. Ръката ти беше върху корема ми. Спомних си първия път, когато се видяхме във Faces & Names, как после отидохме в апартамента ти, твоите изповеди в тъмното.
— Ами, ако дойдеш с мен в Йерусалим — промълви.
— Ами, ако се впуснем по магистралата на дъгата и затанцуваме върху луната — отвърнах.
— Сериозно говоря — каза, целувайки ме по врата.
— Имам усещане за дежа вю — отговорих. — Само дето сега сигурно бих могла да измисля някакво решение по въпроса за моето занимание. Като да работя от разстояние, например. Сателитен офис. Те едва ли ще искат да ме загубят.
Зъбите ти леко се впиха в мекото на ухото ми.
— Съвършена красота — прошепна. Преобърнах се, за да съм с лице към теб.
— Не мога — казах. — Знаеш, че не мога. Децата ми са тук. Невъзможно е да ги оставя, а Дарън за нищо на света не би позволил да ги взема в Израел. Особено като знае, че съм с теб. — Вплетох пръсти в твоите. — Ако бях сама, още сега щях да тръгна.
Още не мога да повярвам, че го казах. И че бях способна да обмислям сериозно подобно решение само след един следобед в леглото с теб. Въпреки че това не беше само един следобед, нали? Това беше следобедът, към който вървяхме цели тринайсет години. Освен това мислех, че Дарън е приключил с мен, че е намерил друга, която да отговаря на всички точки в новия му списък.
Ти не каза нищо повече тогава, само склони глава и прокара език в кръг около зърното на гърдата ми. Почувствах твоята твърдост в бедрото си.
— Пак ли? — възкликнах.
Ти отлепи устни от гърдата ми.
— Караш ме да се чувствам пак на двайсет и три.
— Тогава хайде пак — казах.
Вместо отговор ти зацелува тялото ми надолу към корема.
СЯКАШ ОТНОВО БЯХМЕ ДВОЙНА ЗВЕЗДА и кръжахме около орбитата на другия, а на светлинни години около нас нямаше други планети или астероиди. Редно беше да мисля за децата си, за съпруга си, но аз мислех единствено за теб и за това как ме караш да се чувствам. Как въпреки годините раздяла връзката ни е станала още по-дълбока в сравнение с онова, което имаше между нас като бяхме на по двайсет и четири. И двамата бяхме променени, но тази промяна ни правеше още по-съвместими един с друг, вместо да ни отчужди. Приказвахме си за нас, двамата, как ще поддържаме връзка и дали бих могла да те посетя в Йерусалим. Ти записа новия си адрес в телефона ми.