— Май съм бременна — простенах. — Има ли някакви тестове за бременност по шкафовете?
Вързах здраво найлоновия чувал в кошчето за боклук, докато мислено пресявах фактите. Броях седмиците. Сигурна бях, че не съм в овулация онзи следобед с теб, а по-късно и с Дарън същия ден. Но изглежда съм грешала. Цялата пламнах, когато една-единствена мисъл завладя съзнанието ми: „Чие е това дете?".
— Ама, чакай, ти сериозно ли? — попита Дарън.
— Сериозна съм като пражка дефенестрация[51]— отвърнах, стараейки се да не давам израз на обзелия ме шок. На ужаса.
Дарън изскочи от леглото и ме прегърна силно.
— Това е фантастично — възкликна. — Ще напълним цялата къща с малки човечета! Знаеш, че винаги съм искал още. Новата къща явно ни е талисман.
— Сигурно — отговорих, но бях на обратното мнение, а мозъкът ми работеше трескаво.
„Дали да му кажа? Да не му ли казвам?" Ако му кажех, дали щеше да ни напусне? Или ще ме изрита? Няма ли това да подпали семейната ни черга? Не можех да му кажа. Но ако детето бешетвое? Как бих могла да допусна той да отгледа твоя син?
— Пак ще повърна — казах на Дарън и се втурнах към банята.
Не можех да повярвам, че ми се случва. Приличаше на сапунен сериал.
Знаех, че планираш скоро да се върнеш в Ню Йорк и реших да изчакам. Не се налагаше да ти го съобщя веднага. Не и по телефона. Поне засега.
Ще ми се да бях решила друго. Ако знаех, че не ни остава много; ако знаех, че накрая ще свършим тук, по този начин, щях да те потърся още тогава. Как ми се иска да върна времето и да ти позвъня. Може би тогава всичко това изобщо нямаше да ти се случи.
LXXIV
ИМА ТОЛКОВА МОМЕНТИ, КОИТО ПРЕОБРЪЩАТ ЖИВОТА на човек. Понякога е заради решенията, които той взема. Друг път — така си мисля — причината може да е Вселената, Бог, някаква по-висша сила, както и да я наричаме. Не знам. Боря се с този въпрос вече тринайсет години.
Онзи вторник пътувах към работата с такси. Дали заради усещането за несигурност и вина, или защото още не ти бях казала, но пристъпите на гадене през първите няколко седмици от бременността бяха толкова ужасни, че не можех да рискувам да повърна върху някой непознат в метрото. Така че пътувах с такси. Дарън предложи да наеме шофьор, който да ме кара и връща от работа, но това ми се видя прекалено. Затова всяка сутрин си хващах такси. Понякога и на връщане от работа. Оня, който е нарекъл тоя кошмар „сутрешно гадене", е бил истински оптимист. Винаги имах по две найлонови пликчета в чантата, но до тоя момент не ми се беше случвало да повърна в таксито. В работата обаче беше друго нещо. Боях се да не съм наплашила секретарката си до такава степен, че да се обрече на безбрачие.
Дишах бавно, вдишвах през носа, издишвах през устата, опитвайки да успокоя тялото си. И тогава мобилният ми иззвъня. Вдигнах, макар да беше непознат номер — да не би да е свързано с Вайълет или Лиъм. Майчинството промени телефонните ми навици. Не можех да допусна да не вдигна, когато някое от децата ми има нужда от мен.
— Ало? — казах.
— Луси Картър Максуел ли е на телефона?
— Да — отвърнах, макар че само във фейсбук бях регистрирана така.
— Обажда се Ерик Вайс — представи се мъжът. — Аз съм изпълнителен редактор в „Асошиейтед прес". Работя с Гейбриъл Самсън.
— Да?
— Обаждам се да Ви кажа, че Гейб е бил ранен. Той млъкна. Аз спрях да дишам.
— Но е добре, нали?
— Приет е в болница в Йерусалим.
Чак тогава в главата ми започна да се оформя онова, което сърцето вече знаеше.
— Момент — казах, — затова ли ме търсите?
Чух как Ерик си пое дълбоко въздух в другия край на линията.
— Преглеждам файла с лични данни на Гейб — Вие сте посочена за контакт при извънредни случаи и като медицински пълномощник. Тук пише, че сте негов добър приятел. Ще ни трябва помощта Ви при вземането на някои решения.
— Решения? — повторих. — За какво? Какво е станало?
— Извинете — каза Ерик, — нека започна отначало.
И ми разказа всичко. Ти си бил в град Газа. Имало сблъсък в предградието Шуджая. Станала експлозия и ти си се оказал много близо. Случило се твърде бързо и не си могъл да избягаш. Израелски лекари се погрижили за теб на място, а от „Асошиейтед прес" уредили да постъпиш в болница в Йерусалим, но ти си останал в безсъзнание и на контролно дишане. Според Ерик нямало да се възстановиш. Бил си подписал документ, че не желаеш да те поддържат във вегетативно състояние, но го разбрали чак когато вече си бил свързан към апаратурата и сега искаха моето разрешение да спрат животоподдържащите системи.
— Не — повтарях непрекъснато, — не, не, не, не, не.
51
От лат. — изхвърляне през прозореца. С това име са известни три събития в чешката история, две от които дават началото на продължителни конфликти с общоевропейско значение. — Бел. прев.