— Госпожо — намеси се шофьорът на таксито, — всичко наред ли е?
— Моля, обърнете — прошепнах, — трябва да се прибера у дома.
Върнах се в апартамента, пъхнах се в леглото и се разплаках. Плаках с часове. После се обадих на Кейт и, в общи линии, обясних какво ти се е случило.
— Мисля, че трябва да отида в Йерусалим — казах. — Не мога да им кажа да спрат животоподдържащите системи на Гейб, преди да съм го видяла. Не мога да го оставя да умре, заобиколен само от непознати — или пък да се събуди объркан, ранен и съвсем сам.
— Там се води война — отвърна Кейт, сякаш просто вербализираше мислите, които се въртяха в главата й. — Аз обаче работя с една корпорация, чието седалище е в Тел Авив и при тях, изглежда, всичко върви нормално. Така че според мен положението не е чак толкова опасно, колкото изглежда. Поне не в израелската част.
— Освен това съм бременна — изтърсих.
— Бременна? — тя изглеждаше объркана от резкия обрат в разговора. — Кога. Не знаех, че планирате още деца. Чакай малко, само да.
Чух как вратата на кабинета й се затваря.
— Така, казвай сега какво става.
— Може бебето да е от Гейб — пророних тихо. — Не знам. — Още не й бях казала какво се случи в „Уоруик", нито за бременността. Чувствах се прекалено засрамена, безпокоях се какво би си помислила за мен. В онзи момент обаче вече бях стигнала етап, в който изобщо не ми пукаше. Нуждаех се от нея. Имах нужда от някого, на когото да се опра.
— О, Луси — откликна тя. — Луси. — Замълча за миг. — Защо не си ми казала? — попита. — Както и да е, по-късно може да поговорим. Сега обаче — искаш ли да дойда с теб в Йерусалим?
Издадох звук, който беше нещо средно между ридание и въздишка на облекчение.
— Обичам те — казах й. — Извинявай, че не… Ти си най-добрата най-добра приятелка на света.
— Не го забравяй — отговори тя.
— Независимо че съм бременна и че там се води война обаче, трябва да замина за Йерусалим сама.
ДАВАХ СИ СМЕТКА, ЧЕ РАЗГОВОРЪТ С ДАРЪН — особено обяснението за станалото в „Уоруик" — никак няма да е лесен. И вероятно изобщо не трябва да го започвам. Ако моето решение бракът ни да е на първо място беше наистина сериозно, тогава трябваше да подпиша всички необходими документи в Ню Йорк и да кажа на Ерик Вайс, че оставям лекарите да преценят как е най-добре да постъпят. Макар да знаех, че точно така ереднода постъпя, пак не можех да го направя. Особено ако детето, което носех, беше на нас, двамата с теб. Как бих могла да обясня на нашето дете, че съм изоставила баща му, когато е имал най-голяма нужда от мен?
— Ти сериозно ли?! — възкликна смаяно Дарън, когато го придърпах в спалнята веднага след като се прибра от работа. — Искаш да пусна бременната си жена в зона на военни действия, за да седи край болничното легло на бившия си любовник?!
Начинът, по който го каза, затвърди решението ми.
— Не е чак толкова опасно, колкото изглежда — казах. — Освен това, Дарън, аз не искампозволениеот теб.
— Значи просто ме уведомяваш, че заминаваш, така ли? И аз нямам думата. — Той започна да крачи напред-назад пред леглото. — Защо, мамка му, тоя задник те е вписал като негов медицински пълномощник!
Облещих се шокирана. Дарън почти никога не ругаеше, а гласът му сега беше пропит от язвителност.
— Просто казвам, че държа на това — обясних. — Казвам ти, че трябва да го направя, иначе ще съжалявам цял живот. — Гласът ми секна. Докато говорех, непрекъснато се питах дали няма да разруша брака си заради това. По телефона те помолих да не се връщаш в Ню Йорк само заради мен, да не ме принуждаваш да избирам, но сега, като се стигна до това, се чудех дали ще избера теб.
— Не проумяваш ли, че там се води война?! Летят ли самолети изобщо?
Това го бях проверила още преди той да се прибере.
— Самолетите на израелската „Ел Ал" летят — отговорих, овладявайки треперенето на гласа си. — Освен това там има железен купол[52]. Не е като да отивам в Газа. Ще бъда в безопасност.
— Ами ако стане нещо с бебето?
— Тяхната спешна медицинска помощ е по-добра дори от нашата — казах. — Четох за това в интернет. — Не му беше времето да обяснявам, че бебето може да е твое. Питах се дали изобщо ще дойде подходящ момент да му кажа.
Видях как Дарън постепенно си възвръща равновесието. Личеше, че разиграва в главата си различни сценарии и си дава сметка колко трудно би спечелил този спор.
— Моля те, имай ми доверие — казах. — Това е нещо, което наистина трябва да направя.
Той взе да си разтрива челото.
— Бог да ми е на помощ, Луси — каза най-накрая. — Не знам какво има между теб и този човек и как успява още да те държи в мрежите си. Зарязал те е преди десет години. Не предполагах, че би забравила такова нещо. Но щом трябва да заминеш, върви. Обаче те искам обратно тук колкото се може по-скоро. В неделя най-късно. Там изобщо не е безопасно.
52
Израелска противовъздушна система за прихващане и унищожаване на ракети и артилерийски снаряди с малък обхват на действие, функционираща при всякакви метеорологични условия. — Бел. прев.