Д-р Шамир насочи погледа си право към мен. Кафявите му очи изглеждаха огромни зад стъклата на очилата.
— Мозъкът на господин Самсън е мъртъв — каза той. — Това означава, че той никога вече няма да може да диша самостоятелно, няма да може да преглъща, нито да говори или ходи. Много съжалявам.
„Мозъкът на господин Самсън е мъртъв." Усетих силен порив да повърна. Трескаво се огледах за кошче и щом забелязах едно в ъгъла, се хвърлих натам точно когато започнаха първите пристъпи. „Мозъчна смърт. Мозъкът е мъртъв. Мъртъв." Ти си беше отишъл. Завинаги. Тялото ми го отхвърляше, отхвърляше всичко.
Мускулите на стомаха взеха да се свиват в последователни контракции, опитвайки да освободят тялото ми от всичко възможно.
Д-р Мизрахи дойде при мен и коленичи.
— Дишайте дълбоко — каза. — През носа. Пробвах и спрях да се давя.
— Сега пак. — Тя ми помогна да се изправя и да се върна на мястото си. Не плачех. Цялата бях изтръпнала. Имах усещането, че съзнанието ми е разделено надве. Оная част, която все още беше способна да чувства, се беше отделила от останалото. И сега наблюдаваше срещата откъм тавана.
Шошана излезе за малко и се върна с чаша вода.
— Имате ли нужда от малко време? — попита. Поклатих глава. Чувствах се като робот. Сякаш тялото и
устата ми се движеха механично.
— Съжалявам — казах.
— Няма нужда да се извинявате — отвърна Шошана и ме потупа по ръката.
— Бременна съм — обясних. — Постоянно ми се повдига. Мисля.
— От колко време? — попита д-р Мизрахи.
— Малко повече от осем седмици — отговорих. Тя кимна и седна на свободния стол до мен.
— Може да го оставите на животоподдържащи системи — каза. — После може да поговорим за колко време и какви рискове крие това. Аз обаче винаги съветвам семействата и приятелите да се замислят какво биха желали техните любими хора. Според Вас той как би искал да изживее останалата част от живота си? — Тя се протегна към медицинския картон в другия край на масата, после го разлисти, докато не откри каквото търсеше. — Ето копие от документа, който е подписал. Изпратиха ни го от „Асошиейтед прес".
Взех листа и погледнах подписа ти, толкова познат — все остри ъгли там, където човек би очаквал завъртулки. Датата беше 3 октомври 2004 г. Започнах да чета, но спрях. Знаех много добре какво съдържа този документ. Все така усещах тялото си изтръпнало, като на робот, сякаш не присъствах напълно в тази стая. Не знаех какво да кажа. Щеше ми се да не бях толкова сама. Щеше ми се ти да беше с мен.
— Кога мога да го видя? — попитах.
— Доктор Мизрахи може да ни заведе при него сега — отговори Шошана. — Или пък двете с Вас да останем да поговорим. За каквото пожелаете. — Тя ми подаде найлонова торбичка. — Донесох фотоапарата на господин Самсън. Заедно с мобилния телефон и портфейла. Тук са и ключовете от дома му. И от хотела. Това беше у него.
Надзърнах в торбичката. Телефонът ти беше раздробен на парчета. Фотоапаратът обаче изглеждаше изненадващо запазен, но забелязах по обектива засъхнала кал — или кръв.
Поех си дъх на пресекулки. Това вече ми идваше прекалено. Замъгленото ми съзнание се насочи към нещата, останали след теб. И с тях ли трябваше да се разправям? За миг ми се прииска Дарън да е тук; той ще знае какво да направи. Или Кейт. Реших, че по-късно ще звънна на Кейт. Но първо, трябваше да те видя. Нали затова дойдох. Нали затова изминах толкова път.
— Благодаря — обърнах се към представителката на социалните служби. — Сега обаче искам да го видя. Може ли да стане веднага?
— Разбира се — каза тя, изправи се и взе куфара ми.
— Трябва да сме силни — обърнах се към бебето си. А може би към самата себе си.
Последвах Шошана и д-р Мизрахи навън по коридора. Д-р Шамир пое в друга посока, но преди това ме увери, че винаги е на разположение, ако искам пак да поговорим.
Кимнах и той си тръгна.
А аз спрях насред коридора.
— Има още нещо — казах.
Шошана забави крачка и ме погледна.
— Да?
Поех си дълбоко въздух. Не можех да повярвам, че изобщо отварям дума за това.
— На какъв етап от бременността може да се направи тест за бащинство?
Д-р Мизрахи също спря. Погледът й за кратко отскочи към корема ми, после се върна обратно на лицето.
— Има кръвен тест, който се прави още в осмата седмица — каза. — По него може да се разбере и полът на бебето.
Стиснах още по-здраво найлоновата торбичка. С нещата, които бяха останали след теб.
— Благодаря — промълвих.
После д-р Мизрахи ни отведе при теб.