Най-накрая стигнахме сградата, където живееше, аз си взех багажа и се изправих пред входа. Зад металната решетка имаше масивна дървена врата, а двете бяха обрамчени с красива каменна арка. Аз също бих избрала да живея в такава сграда. Изглеждаше стабилна, уютна, сякаш закриляше семействата вътре, осигуряваше им безопасност от векове и за векове. Взех да ровя из найлоновата торбичка за ключовете, после изпробвах няколко, докато открия кои отварят металната решетка и входната врата. Качих се по стълбите до третия етаж и пак взех да налучквам, докато намеря правилния ключ.
Вътре изведнъж се почувствах като неканен гост. Забравила бях, че си пристигнал в Йерусалим малко преди да отидеш в Газа. И че дори когато си бил тук, пак си работел като луд. Апартаментът все още нямаше вид на обитаемо жилище. Навсякъде се виждаха кашони с книги — отворени, но не изпразнени. Няколко фотографии в рамки бяха опрени на стените, но не и окачени. Чергите грееха в дръзки ярки цветове, каквито бях виждала по базарите в Турция. Кафяво канапе. Дървено бюро, отрупано с жици и електроника. Стол. Представих си те как работиш, седнал на тоя стол пред компютъра — как кадрираш снимките, коригираш яркостта на цветовете, увеличаваш контраста — точно както беше, като живеехме заедно. Стараех се да си те представям тук, не в болницата. Ти беше жив, правеше онова, което най-много обичаш, усмихваше се. Поне в моите представи.
Отворих вратата към спалнята и го видях сгънато на пода край леглото — одеялото, с което те замерих в нощта, когато ми каза, че заминаваш. Вдигнах го и опрях буза в него. Едва доловимо лъхаше на теб. Върху нощното ти шкафче лежеше копие на „Светлината, която не виждаме"[54]. Приседнах на леглото и мярнах късчето хартия, с което беше отбелязал докъде си стигнал. Страница 254. Нямаше да дочетеш тая книга. Никога нямаше да я довършиш. Животът ти беше прекъснат, срязан ненавреме. Филм, чиято лента се е скъсала и той никога нямаше да стигне логичния си финал. Оставаше толкова несвършено. Толкова неща нямаше никога да завършиш, да видиш, да разбереш.
— Аз ще дочета книгата — казах на глас. — Ще я завърша вместо теб, Гейб.
Чак тогава забелязах с какво си отбелязал докъде беше прочел. Касовата бележка от следобеда ни във Faces & Names. Прокарах пръст върху датата. Дори да знаех, че тогава те виждам за последно, едва ли щях да променя нещо. Пак щях да притискам тялото си до твоето в бара. Пак щях да се любя отново и отново с теб в хотелската ти стая. И пак щях да кажа, че не мога да дойда с теб в Йерусалим.
Но въпреки това не преставах да мисля дали това щеше да се случи, ако бях дошла с теб. Дали щеше да си по-предпазлив, ако бях тук и те чаках? Дали щеше да си по-предпазлив, ако знаеше за бебето, което може да е наше?
Докоснах корема си. Дали бяхме заченали дете оня следобед?
Върнах се вцепенена обратно в дневната, после отидох в кухнята. Хладилникът беше почти празен — горчица, няколко бутилки бира. В бюфета открих пакет кафе на зърна, полупразна кутия чай и две пликчета брецели — едното още неотворено, другото прихванато с щипка. Не предполагах, че толкова обичаш брецели. Защо не съм го знаела?
Върху бюрото в дневната открих зарядно за айфон и включих моя да се зарежда. Имаше още два фотоапарата и айпад. Предположих, че лаптопът е останал на мястото, където си отседнал в Газа. Чудех се дали ще открия начин да го върна. „Може от „Асошиейтед прес" да ми помогнат — помислих си. — Трябва да се свържа с тях. Трябва да звънна на Кейт. И е крайно време да се обадя на Дарън."
Когато телефонът ми се зареди достатъчно, за да оживее, взе да писка, съобщавайки за непрочетени есемеси и непрослушани гласови съобщения. Мама, брат ми, Кейт, Дарън, Джулия, от офиса. Дръпнах чекмеджето на бюрото с надежда да открия лист и химикалка, за да направя списък на обажданията, но намерих плик — единственото нещо в чекмеджето — с надпис „Последно желание и завещание на Гейбриъл Самсън".
Прехапах устни и го отворих. Острият ти почерк изпълваше цялата страница. Сега листът е тук, с мен.
Аз, Гейбриъл Винсънт Самсън, бидейки в умствено и физическо здраве, обявявам своята последна воля и завещанието си, като с това отменям всички предишни завещания.