Посочвам Адам Грийнбърг за изпълнител на последната ми воля. Ако той не може или не желае, тогава посочвам Джъстин Ким.
Дали те знаеха какво се е случило? Дали шефът ти се е обадил и на тях? Трябваше да им звънна. Трябваше да се обадя на Адам.
Нареждам на изпълнителя на моето завещание да изплати с мои средства всички такси и задължения, касаещи моята смърт и погребението ми, както и всички останали сметки и дългове, които имам.
Завещавам на Луси Картър Максуел авторските права на всичките си творби — всички фотографии, включително тези от книгата „Упоритост", както и от новата книга, върху която работя, която се съхранява в моя лаптоп в папка, озаглавена „Нови начала".
Предоставям й пълен контрол върху моята собственост и авторските ми права.
Изненадах се, като прочетох тази част, Гейб. Питах се дали не е един вид извинение, задето включи снимките ми в твоята нюйоркска изложба, без да ме попиташ. И си дадох сметка, че така ще остана свързана с теб чак до края на живота си. Щях да умра, преди да е изтекъл срокът на твоите авторски права. Помисли ли за това, когато изготвяше завещанието? Наистина ли си искал да останем свързани колкото може по-дълго?
Остатъкът от финансите ми, след като бъдат изплатени всички данъци, такси и сметки, трябва да бъде разделен поравно между две благотворителни организации: Национален музей мемориал „11 септември" и „Децата от вторник".
Ако Луси Картър Максуел би искала да притежава някои от моите вещи, аз й ги предоставям. В противен случай бих искал изпълнителят на завещанието да намери подходящо място, където да ги дари.
Удостоверявам валидността на този документ на 8 юли 2014 г.
На този ден ли тръгна за Газа? Всеки път ли пишеше ново завещание, като заминаваш в зона на военен конфликт? Или сега беше по-различно?
Толкова много недовършени разговори останаха, толкова много въпроси имах да ти задам — щеше ми се да ти ги задам. И толкова много имах да ти кажа. Но като прочетох завещанието ти за първи път, реших, че едно нещо непременно трябва да ти кажа, преди да умреш — въпреки че не можеше да ми отговориш; въпреки че не бях сигурна дали изобщо ще ме чуеш.
Намерих визитката, която ми даде Шошана Бен Ами и набрах номера.
— Колко време ще отнеме провеждането на теста за бащинство? — попитах.
LXXIX
СЛЕДВАЩАТА СУТРИН ШОШАНА МЕ ЧАКАШЕ в болницата. Вече ми беше уредила час при акушер-гинеколог — той беше съгласен да ме прегледа и да поръча теста. Д-р Мизрахи имаше правомощията да нареди да направят кръвен тест и на теб.
Когато й се обадих по телефона, Шошана още не знаеше колко време ще отнеме получаването на резултатите от теста.
— Ще разбера и ще Ви кажа — обеща, — но сигурно ще са нужни поне няколко дни. Утре вечер започва шабат[55].
Съвсем бях забравила за шабат. Но пресметнах, че дори при това положение ще имам резултатите в неделя сутринта, което напълно ме устройваше. Дотогава апаратурата щеше да диша вместо теб. Аз също щях да съм до теб.
Вселената обаче имаше други планове. Д-р Мизрахи ни чакаше пред лабораторията за кръвни изследвания.
— Господин Самсън в момента е добре, но прекара неспокойна нощ — каза веднага след като се поздравихме.
— Моля Ви, наричайте го Гейбриъл — казах им на двете с Шошана. Те вече знаеха нашата тайна. Струваше ми се неестествено да продължават да те наричат по фамилия. — Какво стана?
— Имаше лека треска — отвърна тя, докато я следвах на влизане в лабораторията. — Дежурният лекар смята, че е възможно да развива сепсис, затова е увеличил антибиотиците и му е дал ацетаминофен.
— Сепсис? — повторих. След тази дума почти нищо друго не стигна до съзнанието ми.
— За съжаление, понякога се случва при пациенти на животоподдържащи системи. Това е сериозна инфекция. Но Гейбриъл, изглежда, се е разминал с нея, поне засега. — Д-р Мизрахи спря, като влязохме в лабораторията. Застанах до нея.
— Възможно ли е заради сепсиса да почине всеки момент? — попитах.
— Има множество рискове, когато пациентът е на животоподдържащи системи — отговори тя.
Искаше ми се тя да обясни по-подробно, но реших да не задълбавам.
— Има ли шанс днес да направим теста — попитах. — Или поне утре? Не искам да умре, без да е разбрал. — Усетих как гърлото ми се свива. За миг ми мина през ум няма ли да е по-лесно да умреш по друга причина, не аз да вземам това решение. Но потръпнах само при мисълта как тялото ти се разлага отвътре и те трови. Не можех да го позволя. Не можех да допусна да ти се случи такова нещо.
55
В юдаизма това е събота — седмият, последен ден от седмицата. Тогава евреите отбелязват деня, в който Бог си починал след Сътворението, затова на него не се работи. — Бел. прев.