Нойман Едно се измъква странешком, в погледа му има нещо гранясало. Нойман Две стърчи с новата си прическа, пръстите му конвулсивно стискат ствола на карабината.
— Защо се криеха? — пита той.
Фолкхаймер внимателно избутва крака на момиченцето в килера.
— Няма радио — казва той и затваря вратата. Вернер с усилие сдържа спазмите, лазещи по хранопровода му.
Навън уличните лампи потръпват под поривите на вятъра. Западно от града се събират облаци.
Вернер се качва в опела с чувството, че сградите наоколо растат, изтъняват и се изкорубват. Сяда, подпира чело на приемниците и повръща между обувките си.
„Така че, деца, математически погледнато, светлината, като цяло, е невидима.“
Бернд се качва, трясва вратата, опелът се събужда и потегля, накланяйки се на завоите, и Вернер усеща как улиците около тях се надигат, усукват се в една поглъщаща ги спирала, в центъра на която камионът ще се гмурне надолу, затъвайки все повече и повече.
Двадесет хиляди левги под водата
На пода пред стаята на Мари-Лор чака нещо голямо, увито във вестник и завързано с панделка. Откъм стълбището Етиен казва:
— Честит шестнайсети рожден ден!
Тя разкъсва хартията. Две книги една върху друга.
Минали са три години и четири месеца, откакто баща й си тръгна от Сен Мало. Хиляда двеста двайсет и четири дни. Почти четири години, откакто не е пипала брайлово писмо, но сякаш е било вчера — буквите с лекота се връщат в съзнанието й.
„Жул. Верн. Двадесет. Хиляди. Левги. Част. Първа. Част.
Втора.“
Скача и увисва на шията на чичо си.
— Каза ми, че не си успяла да я довършиш и си рекох: вместо аз да ти я чета, да направим обратното.
— Само че как…
— Книжарят, мосю Ебрар.
— Дори сега, в този хаос? Пък и тези книги са адски скъпи…
— Ти си ни по-скъпа, миличка. В този град вече имаш доста приятели. Тя се изтяга на пода и разгръща книгата.
— Почвам я пак от първа страница!
— Браво, давай.
— „Първа глава“ — почва тя. — „Един риф, който се движи“. „1866-а беше белязана от странно събитие, необяснимо явление, което навярно никой не е забравил и досега…“
Изкарва на галоп първите десет страници, историята оживява в съзнанието й: по света обикалят слухове за загадъчно морско чудовище и прочутият биолог професор Пиер Аронакс се отправя на път в търсене на истината. Живо същество, плаващ риф? Нещо друго? Аронакс ще се гмурне в студените океански води и не след дълго той и канадският китоловец Нед Ланд ще се озоват на борда на „Наутилус“, подводния кораб на Капитан Немо.
Зад запушените с картон прозорци тихо прокапва дъжд от платиненото на цвят небе. Гълъб драска някъде по улука, с гърлено „гуу-гуу-гуу“. В залива скоква една есетра като сребърен кон и изчезва от погледа.
Телеграма
На Изумрудения бряг е пристигнал нов гарнизонен командир, полковник. Стегнат, способен, съобразителен. С медали от Сталинград. Носи монокъл. Неизменно в компанията на ослепителен преводач-секретар с недоказана принадлежност към руската царска династия.
Среден на ръст, с рано прошарена коса, полковникът има способността посредством измамна комбинация от стойка и поведение да прави хората пред себе си да изглеждат по-ниски. Носи се слух, че преди войната ръководел огромна автомобилна компания. Че бил човек, пропит с митична арийска сила, туптяща в клетките му. Мъж, който няма да преклони глава пред никого.
Всяка нощ полковникът изпраща телеграми от гарнизонния щаб в Сен Мало. Сред шестнайсетте съобщения до Берлин, изпратени на 13 април 1944-та, е и следното:
= ЗАСЕЧЕНИ ТЕРОРИСТИЧНИ РАДИОПРЕДАВАНИЯ С ВЕРОЯТЕН ИЗТОЧНИК В КОТ Д'АРМОР, СЕН ЛЮНЕР, ДИНАР, СЕН МАЛО ИЛИ КАНКАЛ = МОЛИМ СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ЛОКАЛИЗИРАНЕТО И ОБЕЗВРЕЖДАНЕТО ИМ =
Точка, тире, тире, точка — и телеграмата отлита по своя път, по жиците, опасали Европа.
Осем
9 август 1944 г.
Фор Насионал
През третия следобед от обсадата на Сен Мало обстрелът изведнъж затихва, сякаш всички артилеристи едновременно са задрямали на оръдията си. Горят дървета, коли, къщи. Немските войници пият вино в бункерите. Свещеник ръси със светена вода подземието на училището. Два коня, полудели от страх, изкъртват с копита вратата на гаража, в който са затворени, и хукват в галоп между тлеещите къщи по главната улица.