Февруари
21. (1 февруари). Писателят-художник създава определен образ, а на сцената артистът го изобразява, въплъщавайки се в създадения тип. Добрият актьор се превъплъщава дотолкова удачно, че се слива с образа, съвършено забравяйки за своята личност. Но и животът е сцена, на която сутратма, духът е актьор, който изобразява онези роли, които животът му предлага. И той трябва да ги изиграе, добре или лошо, независимо дали иска или не иска. Но защо трябва да бъдеш безволна играчка на съдбата, когато може да създадеш за себе си желания образ, както прави това писателят и, въплъщавайки се в него, да изведеш своята роля до края на жизнената драма. При това ти можеш да изградиш образа на своя идеал силен и ярък, и можеш, влизайки в него да го изиграеш така, че да забравиш напълно обикновената си личност, изпращайки я в задния двор. Така ще можеш като герой да преминеш през живота, влагайки красота във всяко свое движение, дума или жест. Трябва само да си избереш образ съзвучен на духа и да замениш с него своето външно „аз“, с всичките му недостатъци, несъвършенства и обикновеност. Човек трябва да стане съвършен и всеки мечтае какъв би искал да стане след време. А защо трябва само да се мечтае, когато желаният образ, създаден в мечтите, може да бъде въплътен в живота, както се въплъщава и добрият актьор на сцената в образите, създадени от творческото въображение на драматурга. С тази разлика, че в живота човек твори сам за себе си желания образ. И с този образ той може да се слее дотолкова дълбоко и плътно, че новият му облик да замени изцяло предишното му „аз“, неговата земна личност. Този свой нов облик актьорът, само че не актьорът от сцената, а от живота, ще надари с всички онези качества на духа, които са му съзвучни и които би искал сам той да притежава, като замени с тях недостатъците на предишната си личност. Може да се играе роля на силен, владеещ своите чувства човек, толкова дълго, естествено и упорито, че тези качества да навлезат в съществото на човека и да станат част от него, като качества и свойства на неговата личност. Ако качествата на духа с нещо куцат или нещо не им достига, те могат да бъдат пресъздадени в съответния образ и, въплътявайки се в него като в роля, да бъдат действително утвърдени в себе си. Сутратмата е актьор. Защо да бъдеш слаб, безволев и жалък, когато можеш да създадеш желания образ напук на всичко, на цялата ярка очевидност и да изиграеш ролята си докрай, без някога да отстъпиш дори с една крачка от своя идеал. Тук не става дума за лицемерие или измама, а за истинско въплъщение в своя Идеал и вярност към него до края. Има достатъчно образи на велики хора, подвижници на духа, които са пример на сдържаност, издържливост, смелост, самообладание. В съкровищницата на човешките достижения всеки може да намери това, което му подхожда, грижливо и с любов да избере качествата, които са му съзвучни, които го привличат, които желае силно, но за които все не му достигат сили и възможности, за да ги осъществи. Учителят дава възможност по най-лекия способ да се утвърдят в себе си желаните качества на духа. По този начин, разбирайки предназначението на живота и приемайки, че сутратма е актьор, а животът — сцена, може полезно да се преживее животът на Земята и да се доведе ролята, възприета от духа, до блестящ край.