(В един през нощта). Смятам, че трябва да се запази непроменено основното направление на лодката на духа, макар и вълните на житейското море да се опитват да я отклонят. Трябва здраво да се държи кормилото в ръце. Ако твърдо се съблюдава направлението, вълните губят силата си на противодействие и лодката ги пресича, сякаш това не са вълни, а призраци на Майя, каквито в действителност те и представляват. Следвайте посоката на Лъча и тежката ключалка ще падне.
В Тънкиясвят духът постига предела, поставен от него преди полета с устремеността на неговите собствени мисли. Набелязаното ще бъде постигнато. Няма да пречат нито телесната, нито астралната обвивка, защото и двете ще бъдат отхвърлени. Аэ когато бъдат отхвърлени всички временни обвивки и духът се освободи от тях, става възможно осъществяването на устременостите на духа. Утвърждавам дерзаенето към недостижимото и недостъпнато, защото невъзможното тук става възможно там. През цялото време говоря за устременост на духа, а не на тялото, не на астралната обвивка. Към висшето се прилагат и висши закони. Затова и изпълнението става по висшия Лъч. Заветът „Дерзай, чадо“ е от духовен порядък, тъй като за земните дела и без това дерзаят свръх мярка и в ущърб на духа. Проявите на духа са от Висшия свят и затова когато духът бъде призован към действие, призраците на Мая се разлетяват, превръщайки се в нищо. Затова указвам да действате духом. Действията на огъня на духа са по висшата скала. А висшето управлява нисшето, което е подчинено на духа. Трябва само да се осъзнае тази висша сила в себе си и да се призове към действие. Човек поверява себе си на висшето в себе си. Казано е било: „Вие сте Богове“. Какъвто счита себе си човек, това предствалява и в живота. Считайте себе си за Синове на Светлината и проявете това разбиране в действие. По низините няма да стигнете до мен, възможно е само по висините, защото към мен води стръмният път. Оставете земната карма на нейното течение и поверете себе си на мен. И за нея, и за вас ще се погрижа. За вас е пътят към Светлината и грижата за него. Където е сърцето ви, там е и пътят, защото пътят се настила от сърцето. Ако искате, наричайте го „път на сърцето“. Сърцето е голям магнит, еднакъв с с Висшия свят. В него е „всичкото“ (същината) на човека. СКърцето надживява всички обвивки. Ще ви кажа голяма тайна: сърцето е безсзмъртно. То не умира, а преминава от обвивка в обвивка, през цялото време разгръщайки и разширявайки своя огнен потенциял, който по своята същност е безпределен. Когато съзнанието е пренесено в сърцето, тогава се утвърждава непрекъснатост на съзнанието, тоест безсмъртие.
286. (16 ноември). Мисълта, неприложена в живота, не дава отлагания, тоест няма да има корен или основа в микрокосмоса на човека. В Надземниясвят такива мисли ще бъдат пометени от астралните вихри и затова безпочвените мечтания са безплодни и не дават реални следствия. Но творческата мисъл се различава от безплодната и празната. Йогът, строящ мислено храм на няколко прехода от своето местоположение, няма нищо общо с проявата на празната мечтателност. Ние ценим мисълта, породила решение. Прилагането на мислите в живота е отправна точка за действията на духа в Надземния свят. Но можете да си представите тези действия от страна на пияницата, наркомана или престъпника. Защо се осъжда безобразието и се възхвалява красотата в действията? За да се предпази в Надземния свят човекът от тъмата. Защо е толкова важно как постъпва човек на саме? Защото там, където няма нищо тайно, скритото в човека излиза навън. Какъвто е човекът, такова е и всичко, което го заобикаля. Законът за съответствието е мощен. Той управлява живота в световете. Всяка мисъл поражда съзвуно й обкръжение, което става реалност за породилия мисълта. Мислите, потвърдени с прилагане и събрани в Чашата като отлагания от кристали огън, представляват в Надземния свят действащ фактор, привличащ магнитно съзвучни на него условия. И човек пожънва изцяло плодовете на своите мисли. Добре ще е, ако те са добри. А ако са лоши? Съдия е самият човек, творец на добро или зло, на ткъмнина или на Светлина. Съди сам себе си е формулата на пространствената справедливост. Ето защо се чуват вопли и стенания на духа в Надземния свят. Мнозина ли мислят светозарно? Защото ще се наложи да се дава отговор за всяка мисъл и за всяка дума. Отговорността за мислите се заключава в магнетично-съзвучната реакция на пространството на всяка от отложените в чашата. Сумата от ткяхните излъчвания се отразява в аурата. И чрез нея постъпва светлина или тъмнина. Няма утеха за породилите тъмни мисли. Но затова пък носителят на сияйни мисли се насища със светлина и радост на духа и предствалява благословия за околните. Устремеността при това играе решаваща роля. Устремеността ще бъде двигател за духа в Надземния свят. Но да се устремяваме трябва на Земята и от Земята. Земята е отправна точка за духа, като трамплин за скачане или като стартова писта за самолета. От тук и разбирането за ценността и необходимостта на земните въплъщения, като единствен път към безпределността, защото духът не е временен, съществуващ във вечността, но е безпределен.