302. (в 1 ч. през нощта). Много неща могат да се простят там, където е налице силна, огнена устременост към Светлината. Защото тази устременост е по същество и движение към Светлината, което е възможно само при наличието на горящ в сърцето огън. Огън! Огънь! Спусни се на горящото ми сърце, за да го усилиш многократно. Примамват и сокола от висините. Така и огънят може да се спусне на зовящото го сърце. Пространственият огън се призовава от пространството. След молитвата на върховния Йерофант небесният огън се е спускал на жертвеника на древния храм и е запалвал скветилниците. Така и светилниците на духа се разпалват от небесния огън. Пожелайте огън, поискайте огън и той ще се спусне върху вас, желаещите огнено кръщение. Него го няма във вас, защото се спуска отвън. Него го няма около вас на Земята, защот той е от небето, от пространството. Пламъкът е магнетичен. Устремеността представлява сама по себе си магнита на духа в действие. Устремеността е силно магнетична. Нейните енергии, приведени в действие, се насищат пространствено по силата на закона на закона за привличането. Привличането и насищането става по съзвучие. Каквото повиква, такова се и обажда. Не милост от набато, а заслужено следствие. Не случайност, а действие на неизменен закон. Затова казвам: само се устремете и ще ви залее сиянието на безпределността. Но огънят трябва да се без да угасва, тъй като пламъкът е магнетичен и при загасване бездейства. Притокът на тънки енергии се прекратява и пространството замлъква. Угасяването на пламъка на духа е равностойно на духовно самоубийство. Непрекъснатат връзка с Йерархията изключва възможността за угасяване на огъня. Любовта към Йерархията е горящ в сърцето огън. Задържете огъня чрез любовта.
303. (21 ноември). Никакви мисли, никакви съображения няма да помогнат, ако огънят не гори. Огънят се запалва от мисълта, проявена в действие. Подвигът е процес на приложение на мислите в живота. Претворяването на мислите в редица действия ще бъде признак на архатство. Разбира се, става дума за надлични мисли, мисли самоотвержени и водещи към светлина. Защото прилагането на мисблите за зло е свойствено за хората, но това поражда само черен огън. Учението показва кои мисли изискват да бъдат приложени в живота. Да се следват указанията на Учителя вече е подвиг. Стъпването върху пътя на подвига ознаменива встъпването на пътя на архата. Подвижник наричаме този, който е стъпил върху пътя на подвига, продължаващ през целия живот, до края. Този вид подвиг е много по-труден от кратковременния. В днешно време, при крушението на стария свят и общото преустройство, той е необикновено труден и тежък. В букваленпсмисъл всеки ден трябва да се събират отново всички сили на духа, за да се противостои с тях на силите на разрухата и тъмнината. Хаосът упорито нахлува в съзнанието, лишавайки го от придобитите заслуги. И трябва да се държим като при пожар, напрягайки сърдечните огньове, за да не отстъпим. Спасението е в ритъма, който ще пренесе (над препятствието), когато секнат силите. В това отношение е особено ценен с животворното си въздействие ритъмът на всекидневното единение с Учителя на Светлината. Този ритъм ще бъде и водещ през бурите и вихрите и нощната мрачина. Но за това се изисква нечувана упоритост и постоянство. Само те ще доведат до крайната цел. Човешкият живот може да бъде всестранно осветен само при условие че се разбере връзката му с живота на Тънкия свят. А в него вземаме участие постоянно. Сънят също не е разбран. Остава животът на късчето плътни условия, куц и нелеп — нещо без край и начало и без основа, откъснато от своите корени. В това е трагедията на съвременността.