304. (22 ноември). (Вчера при заспиване: „Ние не сме казали последната си дума“ — думи на Майката.)
Всяко Указание, приложено поне един път, може да бъде разглеждано като зърно, засято на нивата на съзнанието. Някога и някъде то ще даде кълн. Нищо не е без полза. Но е по-добре, разбира се, сеитбата на новите семена да се извършва по-прецизно, тоест, да се отлагат приетите и утвърдени от съзнанието мисли в хранилището на паметта с по-отчетлив печат на волята и осъзнаването. Мислите, не получили потвърждение от съзнанието или пък неодобрени, при неизбежното си възвръщане, вече пораснали, в полето на съзнанието, няма да бъдат претворени в действие, но одобрените ще дадат следствие. Затова и контролът над тях е необходим. Твърде много боклук попада в паметта, замърсявайки бъдещето. Всички рефлекторни действия се предизвикват от подобни мисли, утвърдени и засадени от духа, било то добри или лоши, но пораждащи съзвучни им действия. Няма нищо по-разрушително за човека от рефлекторната дейност — физическа, астрална и ментална. Тя възниква и може да се прояви само при отсъствието на контрол. Говорено е за постоянното бодърстване, за дозора, за бдителността. Архатът пребивава в постоянен дозор. Той няма нито едно рефлекторно, автоматично действие. Лунното наследство е изживяно и проявите му са прекратени. Стоящият на стража пред своя микрокосмос дух не допуска в него елементи, несъзвучни с достигнатата от него степен и контролира всеки мисловен рефлекс. Астралът, древният враг, живее именно от рефлексите и не иска намесата и контрола на волята. Своята лунна същност той проявява в утвърждаването на миналите придобивки, при това понякога от далечното и още по-далечното минало. Обръщайки особено внимание на тази страна от вътрешния живот, може да се ускори пътят, защото астралът трябва да бъде обуздан и подчинен на волята.
(В 1 часа през нощта.) Указвам да се засили сърдечната устременост към мен, преодолявайки съпротивата на обкръжаващата сфера. Нека рухне илюзията за разстояние и разделеност. Това са качества на Плътния свят, а не на духовния. Духът е извън времето и разстоянието. В Тънкия свят отдалечеността и близостта се определят от съзвучието и устремеността. Съзвучното е близко, а несъзвучното е отдалечено от духа. Обучението за преодоляване на плътните ограничения може да бъде започнато още на Земята. Сърцето преодолява материалните ограничения. Но те трябва да се преодоляват преди всичко в съзнанието. За духа всичко е възможно. Допускането на явлението в съзнанието потвърждава неговата възможност, защото осъзнаването е почти овладяване. Чуването гласа на Учителя се подчинява на същия този принцип. Всичко, поискано от духа, ще бъде постигнато тук или там рано или късно. Понятието за вседостижимост трябва да се внедри в съзнанието, защото духът живее във вечността и всеки срок е само миг пред нея. Възможността за постижения от всякакъв порядък нараства във времето, а в безпределността става неотменима. Пътят за еволюцията на духа на земното човечество е набелязан от нас при наличие за осъществяването на тази цел на целия океан от време. Не произволна прищявка на слепи и стихийни сили, а разумно ръководство на Водещите. Всеведението, всезнанието и всемогъществото са целта. Тя ще бъде достигната от духа. Но пионерите на човечеството по този път са нашите избраници, проправящи пътя за останалите. Неописуем е техният подвиг, защото е невидим и неразбираем. Но над тях е нашият Лъч и близостта на общуването. Потоците от мисли и нашият щит също са над тях. Да се преодолее илюзията на пространството с три измерения в духа ще бъде голяма победа. Аз съм с вас винаги — в тази формула е ключът към разкриване тайната на трите измерения на пространството. Да се повярва в тази формула и да се вложи в сърцето означава да се разбият веригите на материалния свят и да се утвърди невидимото в Плътния.
305. (23 ноември). Обещан е вечен живот. Да се живее не в настоящето, не в бъдещето, а във вечността ще бъде победа над Майята на трите преходни свята. Елементите на вечното и преходното са лесно различими. Животът е вечен, но формите на неговите прояви са временни; духът е вечен, но са ограничени по срок неговите обвивки. Вечни са космичните закони, но това, което е включено в рамките на тези закони и се обхваща от тях е подобно на големия поток на живота, течащ в безпределността. Срочни са световете и системите от светове, и дори цели галактики, но Космосът като цяло е вечен, защото съществува в безпределността. Така Космосът и човешкият дух по своята природа са безпределни. Ако съзнанието се свързва и отъждествява с проводниците, то се потапя в обятията и властта на преходното и се обрича на смърт; ако съсредоточи своите енергии на безсмъртната триада и утвърди себе си в нея, с това то създава условия за непрекъснатост на, тоест за своето безсмъртие в духа. Нелепо е да се говори за безсмъртие на тялото или за безсмъртие в тяло, или за безсмъртие в астрала, или в менталното тяло, което макар и по продължително от останалите, също е ограничено във времето. Само огненото тяло е безсрочнто. Но за да бъде оформено то, трябва да се внесат в него оформящите го елементи. Тези елементи ще бъдат качествата на духа, представляващи форми на утвърдени и кристализирали в микрокосмоса на човека огньове. Стигаме до същото: оформянето на огненото тяло се нуждае от качества на духа. По този начин, утвърждавайки ги, човек утвърждава вечния си живот в безсмъртната си триада. Трудно е да си представим, че най-блестящият интелект наподобява ярък фойерверк, а скромното и незабелижимо качество на духа, например самоотвержеността, на далечното слънце в пространството, не умиращо векове. От високите размисли се формира полезно достижение. Затова е полрезно да се добави и огънят на мисълта при оформянето на висшата триада. Обикновено съзнанието на човека пребивава в нисшите проводници, здраво свързани с живота на Земята. Трябва по-често да се изважда съзнанието от тях и да се потапя във висшите сфери. Действието на огнената мисъл е безсмъртно. Осмободената от елементите на астрала и заблудите на интелекта мисъл ще помогне да се съберат и фокусират в кристали частиците светещя материя луцида, влизаща в състава на елементите на огненото тяло. Магнетичната сила на мисълта е гаранция, че това достижение е възможно. Но трябва да се желае, но трябва да се дерзае, но трябва духом и със сърцето да се приеме и утвърди пътят на царствената огнена йога. Аз потвърждавам, че безсмъртието на духа, проявено във формата на непрекъснатото съзнание, е достижимо.