(в 1 часа през нощта). Когато има загриженост за поръчаното, зоркоста няма да се притъпи и това ще позволи да се забележи всяко ново благоприятно обстоятелство, за да се използва целесъобразно. Разбирането, задълбочено с Учението, дава възможност да се избягват грешките в оценката на ставащото. Затова дръжте съзнанието си в пълна готовност за действие.
306. (24 ноември). Не трябва да се смущавате от голямото разстояние, разделящо настоящото стъпало на духа от най-високото, осъзнато от разума. Защото дори и тази най-висока все още не е краят, тъй като безпределността няма такъв. Но достигнатият от съзнанието таван ще бъде област на магнитно притегляне за устременото към еволюцията сърце. Само не трябва да се поставят предели, предполагайки, че по-нататък вече няма накъде да се продължава. Недостижимото тук е достижимо там, във високите сфери и кой знае каква степен от пътя към собствения идеал ще бъде достигната в Надземния свят. Не напразно се споменава за дерзаене. Дръзвайки към голямото, малкото по-лесно ще се възприеме за прилагане в живота. Каналите на достиженията се прокарват в пространството чрез мисълта. По тях се устремява духът, отхвърляйки последователно своите обвивки. И когато са отхвърлени всичките, нищо вече не го задържа, устремен към вечното. В този момент каналите, прокарани от мисълта в пространството, ще послужат като стъпала за духа в неговото издигане към въплъщаването в себе си на онзи идеал, до който се е ограничил в разбиранията си духът. Пределът се поставя от мисълта и над границата, очертана от самия него, духът не може да се издигне. Затова указвам: шийте по-широко от широкото, тъчете с бисерната прежда на духа, рисувайте шарки за духа в огнените сфери. Дръзновението е плодоносно, особено в Надземните сфери. Неприложимото тук там е приложимо, недостигнатото — достижимо, невъзможното — възможно. Но отправният пункт си остава все пак Земята. Без Земята не можеш се издигна. Така земното съществуване придобива особен смисъл, дълбок и нужен. Ненайковците са готови да полетят и да изоставят Земята, но затова пък и голямо падение ги очаква, защото се лишават от опора за краката, без която поривът безпределността е немислим. Земята и земните въплъщения са именно това, което трябва непременно да се премине от духа в неговия безкраен път по далечните звезди. През Земята трябва да се премине, приемайки всичките й дарове и всички възможности, които предоставя. Земята е космичният дом на нашето човечество, усвоен от човечеството за живот на нея в продължение на много милиони години. Друг такъв дом в космоса не може да се намери. Има по-добър и по-висш, но за неговото усвнояване са необходими дълги години. Тук, на Земята, за устремения дух всеки ден е изпълнен с нови възможности за нови победи и нови достижения. И те нямат край. И Лъчите са над пламтящото сърце, и Образът на Водещия е близко, и просторите на сияйната мисъл са отворени за този, който дерзае. И крилата израстват за полет. Затова ви казвам: вървете, аз съм с вас през всичките дни на вашия живот на Земята и в Световете, до края на Манвантарата.