307. Сине мой, духът е вездесъщ. Но всяка обвивка принадлежи на своя план и е ограничена от него. Вездесъщието на духа се проявява частично в неговата делимост, в ясновидството, ясночуването и другите ясночувства. Апаратите на всички чувства се съдържат в човека — на физическите, на тънките и на огнените: това са физическото зрение, слух и прочие чувства, астралните зрение, слух и прочие, и всички огнени чувства. Чувсвата и техните апарати се разпростират до Огнения свят. Огнените чувства не са ограничени от нищо. Гова е царството на духа. Но духът се затъмнява от обвивките. Чувствознанието и знанието на духа са предварителните стъпала на всезнанието. Основата на чувството е неговата безпределност. Не трябва да се ограничава явлението в неговото разбиране сега. Безпределността е във всичко, дори в атома и всичко е в безпределността. Формата има презел, но духът няма такъв, макар че временно е ограничен от формата на обличащите го в дадения момент обвивки. Ограниченията на обвивките могат да се преодолеят, издигайки се духом над тях. Пътят за преодоляването е Огненият път, тоест пътят на оформяне на огненото тяло. Затова колкото е по-трудно, толкова е по-близо до целта и колкото по-зле, толкова по-добре, ако духът се бори до край, защото непобедимостта е в духа. Трябва да се разбере, че победата е в духа, а не навън. Външната победа, при вътрешно поражение на духа, поражение и обратно. За пример нека служи Голгота: временно тържество на тъмата при победа на Спасителя в духа и крайна победа на Светлината.
308. Приятелю мой, когато даваните указания се прилагат в действия, тогава става придвижване по-нататък. Изпълнението на указанията служи като стъпала на подема. Може да се постъпва така, че и малките действия да съответстват на набелязаната цел. Ако целта е могъществото на духа, то всяко дейстие, всяка постъпка, всяко чувство и мисъл трябва да бъдат съзвучни с него. Така и достойнството на духа не може да бъде утвърдено, ако не е обуздан палячото.
Ако действително повярвате, че аз съм с вас винаги, то и поведението ви при осъзнаване на постоянното присъствие ще се измени коренно. Теоретичното признаване е недостатъчно — трябва да се приеме това твърдение с цялото съзнание и с цялото сърце.
309. Магнетизмът на мисълта. Мисълта извлича от пространството съзвучните й елементи в пълно съответствие с тази сила, която е вложена в нея от човека. Веднъж породена мисълта расте, ако получава подхранване от своя родител. Ако упорито се връщаш към една и съща мисъл, тя може да израсте до гигантски размери и обезателно ще се прояви в действие. От пространството могат да се извличат съзвучни мисли, усилвайки и разширявайки по този път своята основна мисъл. Гаранция за привличането на мисли ние даваме, но да се научи да го прилага в живота всеки трябва сам.
310. (26 ноември). Сине мой, осъзнаването на Великото Присъствие ще бъде знак за преодоляването на илюзията на триизмерното пространство и утвърждаване първите стъпала на вездесъщност на духа. Стъпалата на възхода най-напред се преодоляват съзнанието, а после и в живота (навън). Външното няма никакво значение за духа до тогава, докато не е възникнала вътрешната реакция на това, което въздейства отвън. Целият смисъл е в нея. Докато не е нарушено състоянието на равновесие вътре, победител остава духът, дори и всичко вървящо против да тържествува от привидната победа. Огънят на равновесието е непобедим. Неговите вибрации са по-тънки и по-високи, а следователно и по-силни от вибрациите, идващи отвън. Враговете могат да ви унижават, да се гаврят и да издевателстват над вас, но докато равновесието е непоколебимо, радостта на враговете е преждевременна. Да се управляват и владеят състоянията на духа също е психотехника. Смятат да преборят нещо вън и устремяват силите си навън, докато победата се състои в правилната реакция на духа на яростта на външните въздействия. „Идва князът на този свят, но няма нищо в мен“. Това е проявата на огромната победа на Владиката на Светлината над тъмнната. Мечът на духа е блестял с ослепителна светлина над челото, обявявайки победата, докато мечът, издигнат от ръката на Петра, е било указано да бъде прибран обратно в ножницата. Този отказ от средствата за външна защита и пренасянето и вътре, действайки единствено с началото на духа, представлява форма на изразяване на висша духовна мощ. Всичко става вътре в самия себе си: и борбата, и победата. Затова потвърждавам: съхраняването на равновесие в действията ще бъде победа. Срещу равновесието никой не е силен. Срещу равновесието никой не може да устои. Да се научиш да действаш в състояние на пълно равновесие ще бъде признак на победа. Външното си остава вън, но победата над себе си в духа ще пребъде и във времето ще даде външен ефект непременно и неотвратимо. Значението на равновесието е дълбоко. Смисълът на качеството се закючава в устойчивостта на огньовете, проявени в неговата форма и в непоколебимостта тънкостта на неговия пламък. „Огън дойдох да донеса аз на Земята“