312. (28 ноември). И тъй, всичко се пренася вътре и задачата е да се устои. Сгъстяването на тежките външни условия е предверие на промяните. Но това сгъстяване трябва да се изтърпи, без да се губи равновесие. Утвърждаването на желаното качество веднага предизвиква съпротива на средата, силата на която е право пропорционална на напрежението на утвърждаемото качество и силата на желанието и устремеността то да бъде утвърдено. В действителност това облекчава достигането на целта, защото без противодействие, предизвикващо възраждане силите на духа, желаното качество няма да се утвърди. Мъдро може да се порадваме на това, че самият живот ни предоставя възможностите зца постигане на желаното. Силата на съпротивление на околната среда е показател за степента и искнеността на устрема. Това явление може да се разглежда като благоприятен отговор на силното желание за напредък. Ако духът преодолее в себе си този натиск, осъзнавайки смисъла на противодействието, успехът е обезпечен и набелязаното качество се закрепва здраво. При това ще бъде грешка да се насочват силите за борба не вътре, а вън. Това ще бъде сражение с вятърни мелници, защото съпротивата е предизвикана не от външните условия, а от вътрешният растеж. Формулата „който изтърпи до край, ще бъде спасен“ се отнася до явления именно от този порядък. Затова знаещият пренася центъра на прилагане силите на духа вътре, взаимствайки сили за усилената борба от противодействащите енергии, лишавайки ги с това от съпротивляемост, става маг нетично преразпределение на енергиите и силата на противодействие става сила на победителя. Психотехниката на този процес е много сложна, но принципът и все същият: когато силният емоционален вихър се натъква но пълно равновесие, той тутакси се изчерпва, а предизвикалият го омеква, опустошава се и става празна черупка. Равновесието увеличава своята сила за сметка на непредвидливостта на двуногия плиткоумник. Равновесието е полезно винаги, защото това качество е положително безусловно. Но незнаещите насочват своите енергии към външните обекти на съпротивата. Но когато те са подавени, зад тях веднага изникват други, след тях грети и така нататък до безкрай. Докато в същото време лостът, приложен вътре по закона за поляризацията на силите, неизбежно предизвиква желаните резултати. Това противоречи на обичайнато логика на земното мислене и затова е трудно за прилагане в живота. Само постигайки пълна победа вътре, може да се започне действия външно, но при условие за запазване на равновесието и за в бъдеще. И ако външно нещо не е се удало да бъде постигнато, да предположим поради кармични причини, то вътрешната победа стократно възнаграждава за всичко, каквото и да се случи във външното обкръжение. Достижението остава с победителя завинаги, докато външните обстоятелства ще се променят и ще си отидат, както неизбежно преминава всичко в света на преходните неща. Влошените обстоятелства и обревменяването на духа от тях указва на значимостта на преминаваното степен инеизбежността на прелома, защото нито едзно издпитание не е безкрайно. Продължителността му зависи от успешността на преодоляването му. Щом като бъде победено вътре, то си заминава от живота и външно. Тъмната полоса трябва да се изживее със съзнанието, че щитът зъщитава и че Владиката е на пост и наблизо. Пътят на преодоляването е много труден, но затова и победата донася утвърждаването на нови огньове и нови възможности за следващата степен на възход. Трябва твърдо, непоколебимо и огнено да се реши един път завинаги, за цялото бъдеще, което предствои, че нищо външно, никога и при никакви обстоятелства не лишава духа от победата, достигната с такъв труд и при такава борба. Как да обясним по-добре, как да издълбаем в мозъка истината за пхреходността на земното време инерушимостта на духа. Как да обяснич, че придобивайки целия свят, но угасявайки духа и допускайки да помръкне духа, човек губи всичко, даже и това, което е придобил с такава голяма цена, защото в този свят нищо не принадлежи на човека и нещо не може да бъде запазено над определения предел. Всичко е временно, само достиженията на духа са неотнимаеми и представляват истинската му собственост, която винаги е с него. Утвърждавам радостта на безсмъртния дух.
313. (29 ноември). Когато настъпи момент на пралайя на съзнанието не трябва да се мисли, че това е край, че Владиката те е изоставил. Просто трябва спокойно да се изчака този период. Той може да бъде дълъг или кратък в зависимост от предшестващия го подем. Редуването на вълните е неизбежно и изисква разбиране. Съзнанието не би издържало нанапрежението, ако би било непрекъснато в полет. Редуването на вълните или ритъмът е универсално явление. Ритъмът на възходящото съзнание е спирален, при това възходът показва, че спиралата от плоска е станала изтеглена нагоре. Последната точка на подема във витката на спиралата определя и новата точка на неговата витка, но на по-високата плоскост, макар и да изглежда в момента на спад на съзнанието, че всичко е отишло някъде и бъдещето е закрито със завеса. Това също е един вид Майя. Пътят е безкраен и много картини, условия и лица ще се мярнат на различните му отрязъци, оцветени с различни тонове. И нощем, и денем, и в лошо време, и в буря ще се наложи да се върви, но всичко това са само вехи, само нещо, което се мярка в страни, за да отмине безвъзвратно в миналото. Вървящият по безпределния път пътник също е безпределен и вечен, и какъвто и да бъде даденият отрязък, той е временен и кратък в сравнение с това, което вече е минало и с това, което предстои да дойде. Може да се добави, че всяка крачка по пътя учи на нещо, колкото и скучна, тежка или безпокойна да ни се струва. Съзнателното желание да се извлече някакъв полезен урок от всяко положение и условие ускорява напредъка, тъй като всяка задръжка и забавяне довеждат до това, че се губи време без полза и набелязаният от кармата урок остава неусвоен, което предизвиква необходимост от неговото повторение. Затова няма да бъде излишен въпросът: на какво иска да ме научи животът, поставяйки ме при тези именно условияу а не при други. Кооперирането с течението на кармата е много плодоносно, докато в същото време противодействието й може да предизвика нежелателни и дори тежки последици. Ако се изправиш срещу кармата, тя може да се обърне към противопоставилия се и да се стовари с цялата си тежест върху него. Спокойствието, приемането на неизбежното и извличането на необходимия урок от него ще помогнат по-бързо да се премине тежката полоса от живота.