314. (30 ноември). Мисълта, отпечатана на хартия, е мисъл, облечена в плътна, материална форам. Тази форма ще бъде символ на мисълта, но не самата мисъл. Фотографията на мисълта е възможна, но отнова не на самата мисъл, но на нейната тънка форма или образ. Всяка форма има своето съдържание. Същността на мисълта е огън, магнетично привличащ и обличащ я с вещество от един или друг вид тънка материя или вещество от стихията. Стихийната материя е светеща. Стихийните облици се раждат, набъбват и живеят под действието на мисълта. От характера на огъня зависи и характерът и природата на стихийният облик на мисълта. Огнената скала от върха до основата си е широка и разнообразна от нисшите огньове до висшите, от черните до светлите, сияйни. Породени от тъмнината или от светлината, тези мисли изпълват пространството. Всяка мисъл е живо същество от Тънкия план. Всяка мисъл е магнитна и се притегля, по закона за сцеплението, към формите, които са й съзвучни и към скъзвучните й съзнания. Да мислиш красиво и ясносияйно означава да се съединиш с прекрасния свят, тоест с Висшия сквят. Красотата е от Светлината. Чрез красотата имате Светлина. Областта на изкуството е област на прекрасното.
Декември
315. (1 декември). Сине мой, Владиката иска контактът да се задълбочи и връзката да се задържа в подсъзнанието и тогава, когато външното привлича съзнанието към себе си. Трябва да се приложи внушение и тук. Външното обкръжение тегне над съзнанието независимо от това дали му се обръща внимание в дадения момент или не — тегне, замъглявайки видимостта на духа. Така реално трябва да стане и усещането за Присъствието на Владиката, да стане Той неотделима основа на целия живот. Всяко действие трябва да се предшества от мисъл за Владиката, за да се слееш неразривно с Водещия, усещайки всеки момент неговото присъствие. Това ще бъде и правилното решение. Защо да се утвърждава близостта само в моментите на общуване, а не постоянно? Авраам е ходел пред Господа, а ученикът ходи пред Владиката. В това състояние на постоянно осъзнаване присъствието на Владиката ще започне и преобразяването на живота. Тогава ще стане възможно и това преодоляване на себе си, което не е се отдавало да сега. Когато сме заедно, е възможно и достижимо всичко. Някои се опитват да отнесат тези думи към земното, но става дума за достиженията на духа, защото достигането на невъзможното е разположена в областта на духа. Ударението е върху мисълта и прилагането на силата се пренася вътре. Оплакват се и обвиняват външното, като казват, че то им пречи, но в действителност пътят преминава вътре в човека и нищо външно не може да го прекъсне, ако човекът разбира, че се движи съзнанието, а не нещо намиращо се извън него. Затова никакви външни условия не могат да попречат на придвижването, ако това не поиска духът. Владиката указва най-добрите възможности и при всички обстоятелтва избира най-добрия подход. В лъчите на утрото на всеки ден изпраща лъча на живота. И трябва вътрешното придвижване по пътя да се утвърди така, че нищо външно повече да не пречи. А когато бъде достигнато това, ще се разкрие и следващата степен и ще се придобие умението да се заставят външните обстоятелства, каквито и да са те, да служат на придвижването. Това ще бъде победа над външното. Тя съвсем не се състои в това да се преправя всичко по своему, а да се взема от всичко ставащо това, на което то учи, като се извлече от него импулс за по-нататъшното придвижване. Ако духът е слаб, той ще се преклони пред препятствието и ще допусне заразата, но силният ще каже: „Ще се преборим“ — и ще го преодолее. Става дума за вътрешното преодоляване, защото външното е без значение, даже и ако е придобит целия свят. Но вътрешното царство е на духа и там той е господар. При осъзнаването на това условие всичко започва да служи на човека — всички сили, всички хора, всички обстоятелства. Няма противни обстятелства. Изкусният мореплавател използва всякакъв вятър по пътя към целта, така и плуващият в своята лодка дух. И когато нищо вече не може да спре, това е победа. По този път върви отсъденият победител, използвайки всичко, дори тъмата, гниеща за цветята на светлината. Над всичко, като непреодолима мощ, се извисява силата на духа. Макар и първоначално тя да не се утвърждава навън ярко, ще дойде време, когато вътрешната победа над себе си ще се отрази на външното, покривайки пътя с редица дела. Няма нищо на света, което може да попречи на духа по пътя му към крайната победа, ако той е разбрал, че нейното постигане преминава през преодоляването на самия себе си. Тогава и само тогава външното загубва своята страшна власт над съзнанието и духът става свободен. И стихиите започват да му се подчиняват.