316. (Дек. 2). Да се върви по върховете означава да се издигнеш духом над бездната на живота и размахвайки крилата на духа да не се допираш до низините, мрачните усои и ниските астрални слоеве. Това означава същао и пребиваване в сферите на надличното. Личното, малкото, ограниченото винаги е твърде близо до низините, от където хоризонтът не се вижда и животът е затворен в малкия кръг на съзнанието. Така за всяко явление съществуват две точки на виждане: лична и надлична. Първата обикновено е погрешна, тъй като е малка и тясна, а втората издига съзнанието над първата и тогава може да се види в далечината и бъдещето придобива реални форми. Да се разбият оковите на личноста и саможивостта означава да се пробие черупката на аурата и да се изтгръгнеш от пределите на пространството. Аурата на плътното тяло прилича на черупка, в която е заключен духът. И ако черупката на саможивостта затваря пространството, не е възможно нито разделяне на телата, нито съзнателна дейнст в ментала. Егоизмът или саможивостта затваря съзнанието в ограничения кръг на личните мисли, емоции и представи и отнема свободата. Много затворници има. Те също говорят за свобода, но са много далеч от разбирането за истинска свобода. Тялото е затвор, саможивостта — окови, а личните чувства и мисли са като тежки вериги. Ако към това добавим и заблудите на времето, натруфеността на епохата, лъжливите положения на науката и хилядите прегради, отделящи съзнанието от истините на космичния живот, то наистина животът на несвободния дух ще се окаже истинска тъмница. Но да разбие веригите, ограничаващи съзнанието, не е по силите на всеки дух. Правилният път към това ще бъде разширяването на съзнанието. В моите лъчи, разширявайки се, съзнанието се преобразява и става възможно постигането на вечната истина за съществуващото. Не от живота и неговите временни форми искам да освободя, а от лъжливото и изопачено негово разбиране. Животът е хубав и светът е прекрасен, но неразбирането, изопачаващо действителността, е ужасяващо. Трябва да се върнем към основите и от тях да тръгнем. Трябва често да ги повтаряме и да ге потвърждаваме отново и отново в съзнанието. Земните вихри помитат най-добрите строежи, но духът е вечен и ако устремеността не изчезне и съзнанието се опира на постиженията на духа, земните вериги се разпадат и свободата става реалност. Добре е да се разбира в кой, именно, проводник, става движението и каква е неговата същност. Наблюдаващият гледа, той е встрани и само гледа, сякаш че отделя от себе си своите обвивки и ставащото в тях. И тогава ставащото се превръща в нешно външно по отношение на духа, и безсмъртната триада утвърждзава своето самостойно битие, независимо от трите потока материя, течащи през нисшите проводници — физическия, астралния и менталния. Разчленяването на съзнанието е неизбежно на определено стъпало, но подготовката занего може да се започне отрано. За тази цел трябва да се отдръпнеш от себе си, заставайки сякаш отстрани и наблюдавайки ставащото вътре. Чудесен, изумителен, пълен с необикновени възможности живот се съдържа в човека. В него е всичко. Царството на сияйната мисъл е отворено за него и достъпно, а Космосът лежи пред него като вълшебна книга, която той може да чете без край, откривайки все нови и нови тайни на Вселената. По този велик път само саможивостта пречи и дребната земна личност, защото човекът е нещо неизмеримо по-голямо, отколкото неговата малка личност, с която той е облечен през текущия живот. Съзнанието напира към космичния простор и духът усеща безпределността на възможностите, разкриваща се пред него в лъчите на настъпващото утро на Новата епоха на огъня.