317. Личният свят на обикновения човек и неговата представа за себе си е погрешна и лъжлива в самия си корен. В безпределната вселена няма място за призрачния свят на пияницата, картоиграча, спекуланта, лихваря и за всеки човек, който живее съзнателно само в пределите на един живот и вярва, че съществува само това, което вижда и това, в което вярва самият той и заобикалящото го малоумие и невежество. Такива ги наричаме слепци, а животът им — мъртъв живот. Живи мъртъвци, обрекли себе си на смърт с това, че са обградили своето съществуване с явления с малка продължителност, също обречени на унищожение поради малкия кръг на своите прояви или съществуване. Да сиппредставим, че някой някога е вложил всичките си сили и цялото си внимание, за да придобие почит и власт и, да предположим, че ги е постигнал. Минали години, той умрял, умрели и всички, които са го почитали и са му се подчинявали. Никой не останал живо и паметта за него, достигналия почит и власт, умряла, без да остави следа. За какво е било всичко и къде е отишло всичко, което го е заобикаляло и за което той е живял? Къде в Космоса е мястото за всички призрачни форми на неговите представи за живота и света? Всичко е потънало в забравата, отишло си е. На лъжливи богове се е покланял достигналият почит и власт и е служил на Майя, без да направи нищо за света.
(През деня се появиха мисли, че ще дойде време, когато ще може да се пише по всяко време на деня и нощта и когато всички мисли ще бъдат в съзвучие с космичната истина).
318. (3 декември). Вместването на противоположностите е основа на синтетичното мислене. Всичко, което се вижда наоколо, е крайно и преходно. Всичко подлежи на смърт, на унищожение. Това е единият от аспектите или полюсите на двойката противоположностил. Но краят на всичко крайно представлява безкрайността. И временното е само аспект на вечното или разрез на вечното във временното. Проявите на живота във всичките му форми са безпределни. Всеки живот със своето начало се докосва до безпределността, така се докосват до безпределността и всичките му съставни елементи, влизащи в дадена форма, било то човек или растение, или даже всеки материален предмет, тъй като предметите също живеят. Да вземем човека! Колко милиона години са били нежни на природата, за да достигне човекът до днешното стъпало на еволюцията. А колко продължителна еволюция е предшествала това време, когато човекът е станал човек. Колко време е било необходимо на духо-монадата, за да се облече във видима форма макар и на първична клетка? И къде е краят на еволюцията на човека? И началото, и краят се докосват до безпрезделността. Така вечна е и материята, проявяваща се във вечната смяна на формите си на изразяване. Безпределността е във всичко и всичко е израз на безпределността в разреза на времето в дадения момент — времето, началото и краят на което не могат да се определят. Нищо няма смисъл, взето само по себе си, но всичко представлява съставна, неотделима и неразривна част от космоса. И животът на човека е нищо, и личността е нищо, ако ги разгреждаме само в разреза на времето или във вид на отрязък с една или друга продължителност или като едно въплъщение. Само взета като цяло във вид на звена на една непрекъсната верига, опъната от нямащото начало минабо към нямащото край бъдеще, може да бъде разбрана същността на човека, както и всичко, което вижда окото и което съществува в природата. Живеем в безпределната Вселена. Безпределни сме ние и нищо не притежава отделно, откъснато, самостойно съществуване. Така и личността на човека в отделното му въплъщение е само мънисто в огърлицата на безсмъртната превъплъщаваща се триада, представляваща истинската индивидуалност на човека.