320. (4 декември). Искам да ви покажа, че пътят към мен или към бездната е извънредно реален и лесен за определяне. Не може да има никакви колебания на кого и на какво служи духът. Във всеки даден момент търсещият определя чрез своята мисъл своя път, а също и всяко отклонение, завой или задръжка. За индикатор служи мисълта, оцветяваща със своя преобладаващ цвят аурата на човека. Кого може да измами вървящият в тъмнината човек? Дори и да е измамил или все още да мами някого, то колко ще струва на самия него тази измама и няма ли той да е който ще плаща? Всичко добро остава вътре, всичко лошо остава вътре и всичко дава плод. Можеш ли да измамиш собствената си мисъл? Значи всяка измама е неизгодна преди всичко за измамника, тъй като цената, която ще плати, е висока и неизбежна. Ущърб се нанася преди всичко на самия себе си, тъй като всяка трохичка зло остава в микрокосмоса на своя родител, донасяйки своите следствия. Лъжци, измамници, творци на зло и тъмни деяния, помислете за това каква страшна участ си подготвяте в пространството. Всичкото породено от вас в света зло остава във вид на огнени кристали енергия вътре във вас, за да привлече от пространството, когато плътното тяло няма да пречи, съзвучните на вашите условия тъмни енергии. Нищо не може да ви освободи от действието на закона, нищо няма да помогне, докато енергиите на породеното от вас зло не изчерпят силата си върху вас самите. Обратните удари на кармата са ужасни и е невъзможно да бъдат избегнати, и няма да има утеха за пораждащият черни огньове. Причисляването към лагера на Светлината или на тъмнината се извършва по светлосянката. Светимостта се определя от мисълта. От тук произтича и първостепенната й значимост вобикновения живот. (Преди лягането бяха думите: Заплитам бъдещия възел на новата работа. И мястото не е тук, а там. Поздравявам ви.)
321. (6 декември). Аспектите на проявения свят са многообразни. Свят на звуковете, свят на миризмите, свят на светлинната гама, свят на материалната скала и така нататък. За някои плоскости на явленията човек само подозира. Всяка скала е двуполюсна. Сферите на полюсите са разделени с граница. Тънка е границата между полюсите на тъмнината и Светлината или на благоуханието и зловонието. Есенните цветове на природата, цветовете на разцъфтяващия, раждащ се живот са много характерни със своите разцветки, както и цветовете на есенния, умиращ живот. Противостоене във всичко. Духът се идига над полярността на нисшите явления и, обединил в себе сидвата полюса на живота, става безполов или единен. Неутрализацията на бинерите или постигането и вместването на противоположностите, служи като предверие на висшето мислене. Постигането същността на единната вещ в нейната двойственост е ключът към разбирането на самия себе си и света. И радостта, и мъката, всичко служи на една цел. До това довежда правилното съчетаване или обединяване на личното начало със свръхличното, на индивидуалното с колективното. Разбира се, че Родина е голямо понятие и всеки трябва да приложи своите сили за разцвета и преуспяването й. Но Родината е само част от голямото семейство на народите, всеки от които има същото право на място под слънцето. Място има много и стига за всички, акосе мисли за това с любов към всички, а не с ненавист. Така че, поляризацията на противоположноститке им голямо жизнено практическо значение. Но се изисква вместване на явлението като цяло, иначе може да станем еднастранчиви в мисленето и да се озовем в лагера на тъмнината.