322. Когато мракът се сгъсти и токовете станат тежки, Обликът на Учителя в третото око и повтарянето на Името разгонва тъмнината и помага да се премине през нея.
323. (7 декември). Мълчанието създава най-добри условия за натрупване на духовни сили. Всяка дума, насочена към друг човек ни поставя в зависимост от него и задължава с нещо, насочвайко цялото мислене в определен канал. След първата дума непременно следва втора, след нея трета и така нататък. Мълчанието не задъжава с нищо. Мълчащият е свободен в избора на своите мисли. Тази зависимост дсе проявява особено силно когато сеналага да се изслушват цели потоци от чужди словоизлияния, ненужни и скучни. Получава се изтгощаване на духа. Крадящите чуждото време и сили с бъбрене предсктавляват освен това и пространстни вредители, тъй като замърсяват пространството с мислена слуз. Може да се приеме правилото да се говори само тогава, когато е нужно и само това, което е нужно, като се избягват излишните приказки. Културата на речта изисква точност и краткост на изразяването, а следователно и определеност на мисленето. Умението ясно, точно и кратко да се изрази своята мисъл ще бъде показател за дисциплинираност на мисленето. По думите на човека може лесно да се съди за това доколко е дисциплинирана неговата мисъл. Хората обикновено не разбират, че речта е явление от огнен порядък и поради това се нуждае от строг контрол на волята. Често астралният палячо се изявява в ненужно и ярко емоционално словоизвержение. Ако не е обуздан езикът, не може да се постигне нито равновесие, нито сдържаност, нито самообладание. Език мой, враг мой, когато го управлява палячото. Колко съжаления за казаната не на място дума, колко разногласия, кавги и раздразнение заради несдържани думи. Тази сфера на човешката огнена активност трябва да се приведе в порядък с разбирането на това, че говорещият е отговорен за всяка своя дума пред себе си и пространството. Думите могат да се оприличат на документи, непредпазливо разпръскани навсякъде, всеки от които може да бъде предявен на този, който го е издал. Думата не изчезва, а остава в пространството като огнен знак, свързан чрез нишка със своя създател. Празните дума са подобни на боклук. Колкото са повече, толкова повече е боклукът, с който човек се огражда и в обкръжението на който живее. Собствената аура може да бъде проголена не само от безпорядъчни движения, но и от подобни на тях думи. Много несъобразности има в поведението на човека. Не напразно народната мъдрост счита мълчанието за злато. Много неща трябва да се преразгледат в баналното ежедневие и много да се променят коренно. Някои разбират колко наситено и многозначително може да бъде мълчанието. Разговорът без думи, мълчаливото общуване ще бъде предверие към общуването в Тънкия свят. Наситеното огнено мълчание е признак на голяма култура на духа.
324. Всяко правилно действие приближава към мен, унищожавайки средостението. Да се постъпва правилно може винаги и преди всичко в мислите. Правилната мисъл ще роди правилно действие. Съзнателните мисли предшестват действието, с изключение на рефлексните действия, когато човек най-напред извършва нещо автоматично, а после мисли.
325. (8 декември). Да се внушава и заповяда може на себе си, може на други хора, а също може да се заповяда на пространството. Но пространствената заповед изисква твърдост, решителност, огненост и отчетливост. При пространствената заповед човек има работа със стихиите и пространствения огън. Под въздействието на мисълта пространственият огън се отлива във форми и действа чрез силата на мисълта. Всяка мисъл се стреми да се въплъти във видими форми — това е основната тенденция на стихийната материя, обличаща фопмата. Този закон се спазва от от голямото до малкото и от горе до долу — от тънкото в плътното. Това е основен закон на творчеството в живота. Ние сме изрязали във вихъра на стихиите картината на еволюцията на живота и само свободната воля на хората, вместо да се слее в хармония с Висшата воля, с Космичната Воля, проявява тъмно своеволие, нарушавайки строителството на живота. Заповедта на волята може да бъде обърната към стихиите и в голямото, и в малкото. Пространствената заповед рано или късно ще бъде изпълнена непременно, ако не бъде подронена от собствената неувереност, съмнение и колебание и ако тя не е в разрез с течението на кармата. ПСрещуволята на Владиците на кармата човешката воля е безсилна. Владиците на кармата, за оформянето на нейното течение, също използват стихийна материя, за да набележат основния път, по който трябва да премине човек, свързан с кармичната неизбежност. Неизбежността и неумолимостта на кармата доре е била разбирана в древността. Тове не е трудно да бъде разбрано и сега, ако се помисли; че гърбавият, или епилептикът, или блестящият музикант, математик и така нататък от рождението си вече носи в себе си печата на кармичнното предопределение. И тяхната свободна воля като ярко белязани от кармата, може да се проявява само в рамките, определени им от кармата. По този начин областта на пространствената заповед също е ограничена от кармата. Заповедта ще бъде изпълнена в нейните предели. Не трябва да се мисли, че кармата е непреодолима. Поставяйки препятствия и ограничения в едно, тя в същото време отваря възможности в друго. Така например, много от слепите имат възможност да развият вътрешното си зрение и да виждат това, което зрящите не могат да видят. Освен това кармата означава не само ограничаване, но и възможности. Това обикновено не се отчита и по този начин се изпуска от погледа едно от най-значителните преимущества на кармичното предопределение. Човекът, притежаващ множесво таланти и способности, се снабдява с тях кармично. Трябва да се помни, че огнената воля в своя потенциал е неограничена и няма такова препятствие, което тя не би могла да преодолее. Духът може да възтържествува над всички ограничения на кармата, ако знае пътя. Вече съм казал, че, вървейки с мен, вече не един път са преодолявали светила. Кармата е еволюционна сила, имаща впредвид възхода на духа и кооперирането с нея, вместо сляпото противопоставяне, може да даде най-неочаквани и благоприятни резултати. Защото целта на кармата е да насочи човека по еволюционния път. Ключът за правилното решение е в схармонизирането на стемежите с повелите на Космичната воля. Съзвучието с нея ще даде на духа победа и свобода на действие, недостижими по други пътища. И тогава пространствените заповеди на волята винаги ще се изпълняват. Властта над стихиите, която е отдавнашна мечта на човечеството, ще бъде достигната само по този път. В съзвучието с моята воля, в съзвучието на собствената воля с Космичната, се утвърждава могъществото на духа. Някой иска да бъде силен сам по себе си, но още Владиката е казал: „Сам по себе си аз съм нищо; Отец, който пребивава в мен, Той твори“. Така предаването на съзнанието по стъпалата на Йерархията нагоре дава на духа власт. Казано е било, че едадена на човекавласт над всяка плът. Но хората са решили, че към тази власт може да се достигне чрез своеволното самолюбие и самоутвърждаване. И в резултат нищо не са постигнали. Тъй като могъществото на духа се постига чрез сливане с Космичната воля, с Висшата воля. Изпълняването на Космичната воля трябва да се разбира като следване на повелите на законите на еволюцията. Този, който върви с еволюцията, винаги е победител. При анализ на световните събития трябва да се отчита това. В съвременното стълкновение на нациите победител ще се окаже този, който, разбирайки законите на развитие на човешкото общество, ще действа в съгласие с тях, следвайки ги и който сестреми напред към нови, по-съвършени форми на обществен живот, а не към старите, изживени и обречени от планетната карма на унищожаване. Светлите коне на еволюцията се стремят напред, но старият свят залага на черните бегачи, носещи се към бездната. Когато пространствената заповед е в съзвучие с еволюцията, тя ще бъде изпълнена. Затова трябва да се мисли не лично, а пространствено, затова преодобяването на личното начало в себеси води до победа не само над себе си, но и над стихиите. Сливането на обединените съзнания с Висшата воля е гаранция за победата на светлите сили над тъмнината.