Радост от преодоляването на самия себе си — нека го запомним.
24. (3 февруари). Ето че вече е безразлично дали си в дома си или на път, дали ти е топло или студено, дали си сит или гладен, дали ти е добре или зле, дали си здрав или болен. Това и ще бъде преодоляване на преходното в себе си и утвърждаване на непреходното, защото са преходни вътрешните процеси, отразяващи преходността на външния свят и протичащи в обвивките, докато Той, безмълвният Регистратор, наблюдателят, е вечен. Осъзнавайки непреходното вечно начало в себе си, основата на духа, зърното, може да започнем съзнателно и целенасочено събирането на елементи на непреходното около него. Указаната неотнимаемост на огнените натрупвания, каквито са качествата на духа, обуславя и тяхната непреходност. В океана от преходни явления, заобикалящи духа, неговото зърно ще бъде скалата, на която може да се намери опора за утвърждаване на непреходното в себе си. Единствено елементите на безсмъртието, елементите на вечното служат за постройката на дома на духа. Трябва да отбележим в себе си и навън всичко, което е вечно и непреходно и всичко, което е смъртно, а затова и временно и, отбелязвайки ги, да разширяваме сферата на непреходното, явяващо се основата на безсмъртието на превъплъщаващата се триади.
27. (4 февруари). Елементите на безсмъртието се осъзнават и натрупват при общуване с непреходното. И ако в хода на деня звучи очевидността и закрива със себе си вечното, то нощта е изпълнена с най-необикновени възможност, ако съзнанието има сили да се откъсне от дневните впечатления. Нощта отваря прозореца към безпределността. Тялото спи и каналите, по които постъпват вибрациите на Плътния свят, са затворени. Утвърдената с цялото сърце, с цялото разбиране, с цялото желание формула за предаване духа на Владиката ще устреми духа в Неговата сфера и тогава може да се възприеме от части нещо от това, което е непреходно. Но продължаващото звучене на земната суета обикновено дотолкова завладява съзнанието, че нейните припеви продължават да звучат и в съня. Отделянето на духа от всичко, с което той е живял през деня, трябва да бъде пълно и подкрепяно с цялото желание. Нима не е достатъчна за деня собствената му суета, че и през нощта да не достигат сили, отхвърляйки я, да предадеш духа си на своя Владика. Обръщането към Владиката преди лягане трябва да бъде не бездушна и формална молитва, но ярък стремеж на цялото същество да се освободи от земните условия, с твърдото и непоколебимо решение да се отдадеш изцяло на волята на Владиката, за да може Той да разполага с всичките ти възможности по Своя воля. На везните на заспиващото съзнание се колебаят впечатленията от деня и желанието да се откъснеш от тях и обикновено първото побеждава. За съзнателна съвместна работа с Учителя по време на сън се изисква пълно и безусловно отделяне на съзнанието от дневната суета и предаването му в ръцете на Владиката. Но твърде мили са за сърцето, изглежда, земните сфери, щом като даже и по време на сън неговият стопанин не иска да се раздели с тях, отнасяйки със себе си и затрупвайки съзнанието си с разпокъсаните остатъци от дневните впечатления. Необходимо е да се утвърди такава насока на мислите преди заспиване, че да не бъде обръщането към Владиката скучно задължение, с което бързаш по-скоро да приключиш и да се потопиш отново във водовъртежа на земните мисли, а мост, съединяващ и водещ в Моя Свят, преминавайки през който повече не се обръщат назад и не се връщат в току-що оставената на другия бряг земна сфера. Всеки може да се приучи към това с ежедневна тренировка. Ако тази способност не бъде затвърдена през време на земния живот, откъсването от земното преди смъртта ще бъде трудно, защото сънят е подобен на смъртта. Много ценни възможности изпуска човек, ако не може да намери сили в себе си за пълноценно пребиваване в Тънкия свят по време на сън. И състоянието на съзнанието, и последното обръщение преди заспиване трябва да бъдат такива, че откъсването да бъде пълно. Формулата „Отвърни се от себе си“ е необходима и тук. Поне преди сън трябва да бъде отхвърлено всичко, което терзае духа, дори и само заради това, да бъдеш свободен духом поне през нощта. „Доста е за деня злобата му“.
28. (5 февруари). Да поговорим за болестите, които са допуснати и които се допускат. В дома си можеш да пуснеш всеки посетител, както и всяка болест. Но е възможно и обратното-да не допускаш нежеланите гости. И механикът следи за състоянието на своята машина, като я смазва, захранва и ремонтира частите й. Изправната заградителна мрежа служи като добра защита срещу всякакви болести. Но ако въпреки всичко все пак нещо се е случило, мисълта първа отива на помощ на заболелия организъм. С мислено лечение може да се помогне много, създавайки образ на здрав орган, мускул, тъкан или кост и съсредоточвайки се върху тях за усилване притока на психическа енергия. Добре е да се заложи кристал от тази енергия в изнемощялото място, за да гори и пулсира той в него. Физическата събраност и стегнатост на организма е много полезна, осигурявайки в много от случаите безотказната работа на целия апарат. Особено полезни са ежедневните измивания или душ с разтриване на тялото и, разбира се, гимнастиката, както и спортът, но само лекият и ритмичен спорт, който не предизвиква свръхмерно напрежение и усилие. Външната стегнатост е добър признак и е показател за дисциплина на духа, докато разпуснатостта във всичките и видове, както физическа, така и психическа, е разрушителна за организма. Разпуснатостта е противоположна на събраността, сдържаността, контрола и самодисциплината. Когато тялото се намира под пълен контрол, тогава мисълта действа предимно профилактично. Профилактиката на мисълта е много действена. Болестите на околните могат да действат разрушително на психиката на човека и да обезсилят неговата защитна мощ. В такива случаи трябва да се помни, че неизправностите в действието на апарата на някой друг, несполучил механик, не могат да бъдат причина за същото и в нашия собствен и неумението на някого да управлява своя организъм не е повод да се отслабва установеният в резултат на дългогодишни непрекъснати усилия контрол и над нашето собствено тяло. В никакъв случай не трябва да се поддавате на психическото състояние на заболелия субект, защото това ще означава край на всички усилия. Крепостта се нуждае от надеждна охрана и готовата за отбрана във всеки момент психическа енергия е най-добрата й защита. Понякога здравето на йога и целият му сложен апарат могат да треперят от напрежение, като стрелката на компас, но причините за това явление са съвсем различни и нямат нищо общо с обикновените болести. Постоянната психофизическа охрана на физическото тяло и всички останали обвивки ще бъде най-добрата защита срещу тях.