снова. Мисълта е явление от висш порядък, не подчинено на законите на трите измерения и не ограничено от рамките на плътните условия. Всяка мисъл може да се обостри до краен предел и с това да се усили нейното действие. Разбира се, необходима е съсредоточеност и пренасяне на битието в мисълта. В света на мислите, където всичко е толкова реално, както и в Плътния свят, предметите и веществото, което ги изгражда, се състоят от мислена материя. Там не съществува друга реалност, освен на мислите и заетова там мисълта съставлява всичко. Но царството на мисълта е основата на Плътния свят и на всичко, което, каквото има в него. От тук и значимостта на мисълта за всички планове на съществуването. Пренасянето на битието в мисълта означава задълбочаване живота на съзнанието. Съзнанието, затворено в тялото, живее чрез мисълта, нсо се опира на плътното, докато истинската родина на духа е сферата на огнената мисъл. Човекът е мислещо същество и цялата активност на неговото съзнание протича в тясна връзка с мисленето. Печатът на мисълта се полага върху всичко, което той вижда, чува е усеща. Но всичко това той прави автоматично и несъзнателно. Царят на мисълта варви след нея на повод и не той я управлява, а мисълта е неговият властелин и победител. А трябва да бъде обратно. Тази революция в собствения микрокосмос трябва да бъде извършена и да бъде установена пълна и неограничена власт над мисленето. Средно положение няма — или ние владеем и управляваме мисълтна, или тя нас. Робуването на собствената мисъл е особено тежко. От това робство няма къде да се избяга. Робът може да избяга на свобода, разбивайки своите вериги, но къде за се отиде от своите мисли? Затова изходът е един — овладяване на мисълта и установяване на пълен контрол над нея. Обуздаването на мисълта е необходимо, преди да можеш да направиш първата крачка по пътя към могъществото на духа. За начало можеш да възприемеш положението, че ако мисля за нещо, то мисля заради това, че искам това, а не заради това, че така иска своеволиято на необузданите мисли. Контролът трябва да бъде постоянен. Бродещите мисли са опасни, като всички скитници. Защото всяка мисъл задължително въздейства върху човека, на целия му сложен организъм, предизвиквайки една или друга реакция. Да се поставяш в зависимост от всеки случаен скитник не е мъдро. Никакви неуспехи на първоначалните опити да се овладее мисълта не могат да послужат като препятствие по пътя към окончателния успех. Трябва да се премине през етапа на овладяване на мисълта, тъй като иначе няма да бъде възможно придвижването по-нататък. Дори неголямата победа ще донесе радост и удовлетворение. А поредицата от победи ще придаде увереност в успеха и вяра в себе си, и в същото време ще донесе и огньове на достиженията. Тялото може да отстъпи под натиска на външните условия, но мисълта никога, никога не трябва да отстъпва от веднъж набелязаната цел. Външните условия са временни и преходни, но духът и неговото огнено оръжие мисълта, са вечни. Затова упорството, твдърдостта и постоянството в достигане на набелязаната от мислите цел ще бъде залог за успеха. Дори и при поредица от неудачи, все някога ще се надигне благоприятната вълна на обстоятелствата и тогава удържаната с постоянство мисъл ще придвижи себе си в тяхната вълна и ще реализира набелязаното от нея. Да отстъпиш означава да се откажеш от мисълта. Но да позволиш на противната вълна или на множеството като нея да преминат покрай теб, за да продължиш да действаш след това по приетото вече направление, ще бъде гаранция за победа. Така че, ще утвърдим неотстъпността. Когато всичко се колебае и тъмните противодействия са особено яростни, чрез неотстъпността ще достигнем до целта, защото отстъпниците са много и отстъплението е само в тъмата. Осъзнаването на вечността на духа и неунищожимостта на огнената мисъл ще бъде основа за успех в достигането на това, което е недостижимо сега. С формулата на вседостижимостта духът може да действа смело, преодолявайки бариерите на времето, защото във времето всичко е достижимо и в безпределността всичко е възможно, даже и това, което е напълно недостижимо сега. Установете се във вседостижимостта не за днес, не за утре, а завинаги, за вечността, в която живее духът на човека, съществуващ в безпределността. По този голям път всеки, дори малък, опит да се постигне победа, ще бъде увенчан с успех, когато настъпи времето за това. А времето идва за всекиго да прояви всяка мисъл в плътна проявена форма. Затова, казвам ви, че гарантирам за успеха, ако, проявявайки постоянство и неотстъпност на мисълта, разберете значението на вечното във временното и на временното във вечното.