327. Сред бурния, неистовия и яростен поток на външните явления, носещи се покрай съзнанието, завладяващи го, утвърждавам скалата на духа. На тази основа се изгражда домът на духа и се събират елементите на вечното, влизащо в състава на безсмъртната триада. Да се събират тези елемнти на непреходното, извличайки ги от бурния поток на временните явления, ще бъде признак на висша мъдрост и единствено (правилно) решение в живота. Истински събирач на съкровища наричаме този, който е прозрял в предназначението на живота си на Земята. Бисерите на Светлината могат да се събират в хранилището на чашата за винаги и с това да се утвърждава безсмъртието на духа в условията на Плътния свят. Камъкът на вечната основа човек трябва да утвърди в себе си сам, със своите ръце и със своята свободна воля.
328. Домът на духа се строи с мисълта. Мисълта е винаги в разпореждане на човека. Следователно строителството може да се извършва по всяко време и при всякакви обстоятелства, ако мисълта е достатъчно целеустремена. И когато разбирането на тази необходимост се е врастнало здраво в съзнанието и е станало негова неотменима част, може да се каже, че фундаментът е заложен и че той ще устои, когато задухат вихрите и се надигнат вълните. Мисълта се утвърждава и изкристализира във вид на огнени отлагания в Чашата само в действие.
(Вечерта в 6 часа). Всички феномени на магията представляват манифестация на силата на мисълта. Мисълта се обединява с пространствения огън във форми и тези форми приемат аспект на видимост. Скалата на материята се издига далеч нагоре зад пределите, ограничени от науката. Материя луцида, много видове фохат, материя matrix, все по-наторе и по-нагоре в безпределните сфери на пространството се отдалечават слоевете сияеща огнена материа. На материалистите можем да кажем, че тяхната обосновка на материята е правилно. Грешката е само в това, че се опитват да ограниччат в границите на своето разбиране безпределността в степените на разреденост и тънкост на материята. И тъй, градациите на материята са твърде многообразни и състоянията й също. Но във всичките си видове материята се подчинява на мисълта, която може да я отлива във всякакви форми. Мисълта е оръдие на духа, онзи инструмент и онази сила, с помощта на която той може да твори. Творчеството е съдба на човека. Възможностите за творческа активност на човешкия дух са безпределни, както е безпределен и самият дух. Тази област блести наистина с приказни възможности и отваря пред човека целта, заради която живее, развива се и се усъвършенства човешкият род. Указвайки пътя към звездите, Владиката приканва към космично творчество. Ако творчеството е цел, то и животът на човека е устроен така, че да представлява една школа, където за добро ли, за лошо ли, но хората са принудени да творят. Животът на всеки човек е резултат на неговото волно или неволно творчество. Неговият мозък ражда или твори мислите, астралът — чувствата, ръцете — всичко това, което създават. И вътрешният свят на човека е продукт на неговото ментално и астрално творчество, а външното обкръжение на физическото. И колкото по-дълго живее човек на Земята, толкова по-плътна, по-гъста и по-населена става тя с продуктите на неговото творчество на видимия и невидимия планове. Творчеството расте, разширява се, изпълва със себе си всички сфери, за да може на определено стъпало да излезе извън пределите на Земята и, разпространявайки се в Космоса, да стане космично творчество. Много отделни духове вече са преминали през тези граници и творят в космични размери. Блестяща съдба очаква човека и тя е предопределена.
(В 1 часа през нощта). Защо едни мисли се изпълняват, а други не? Да се обърнем отново към огъня. Мислите, в които е вложен сърдечен огън, се изпълняват неизменно. Запалените центрове насищат с огън мислеформата естествено и без всякакви усилия. Това, именно, дава и сила на мисълта.
329. (10 декември). Приятелю мой, малкото съзнание се стреми неволно към възлагане или към това, да се опира твърде много. Но придобилият опит пътник знае, че трябва да върви сам. През самотата и привидната изоставеност трябва да се премине и то главно за това, да се изработи самостоятелност, твърдост и вяра в себе си и в своите сили. Трябва да се учим да ходим със собствените крака и да плуваме в собственат лодка. Болшинството предпочитат чуждите, но моите избраници предпочитат своите. Това е необходимо за да се опази сферата на една висша индивидуалност от смесвяне със сферата на индивидуалността на друг човек. „Звезда от звездата се различава по слава“. Индивидуализацията на формите на проявения свят е основа на еволюцията. Това не е егоизъм, не е самолюбие, а утвърждаване еволюцията на духо-монадата. Всяка от Великите индивидуалности притежава своъ Лъч. Под този лъч някога се е запалилосъзнанието на тези, за които изпратилият своя Лъч представлява техен Космичен баща. Значи трябва да се разбере и усвои нова двойка противоположности: утвърждаване на индивидуалността при осъзнаване на братското единение на съзнанията и значението на колектива в процеса на еволюцията на човешкото общество. Лъжливият индивидуализъм е също така вреден и несъстоятелен, както и обезличаването на индивидуалноста. Трябва да се намери линията на хармоничното съчетание между тези две понятия: братството и индивидуализацията на съзнанията. Можем да си представим какво би станало с човека, ако всички хзапочнеха да говорят едно и също и да мислят едни и същи мисли, и всички да бъдат с едно и също лице. Това би било убийство на духа. Индивидуалността и братството могат да съществуват заедно. И цветята на ливадата са различни, но красотата на ливадата от това само се увеличава.