330. Приятели! Не да чакаме милости от небето, а сами да си ги вземем — това е пътят на победителя. За каво са очакванията, за какво са молбите, за каво е психологията на бедни роднини!!! Даровете на пространството се вземат по правото на родството. Да не чакаме вдъхновение, а също и подем (на духа), но, утърдили съзвучие с Височайшето, можем да черпим от съкровищата на мисълта от самата съкровищница. Висшата мисъл се носи над света. Приемник на съзнанието има у всекиго, трябва само да се настрои в съзвучие с мислите на Светлината. Зовът и откликът звучат в унисон с устремеността. Повече увереност, повече смелост, повече разбиране на това, че вратата в Царството на Светлината са отворени. И какво може да попречи на възприемането, когато съкровищата на пространственат мисъл са приготвени за човека от началото на времето. Колкото по-устремено, толкова по-съзвучно, колкото по-огнено, токова по-остро, колкото по-уверено, толкова по-леко. И да не чакаме и молим, а да се устремим и да си вземем. Не (пасынки), а сънаследници, не роби, а синове на Светлината. Разбирането на собственото предназначение дава право на вход в света на висшата мисъл. От къде е тогава това неразбиране, мрачност и бедност на мисленето? Не затова ли, че съзнанието е устремено вместо към Светлината, към тъмнината. А тъмнината мисли по нощному и се стреми към Земята, а нагоре не поглежда. Устремеността нагоре никога няма да остане без отговор. Затова казвам: само се устремете, само обърнете съзнанието си към мен и потоци от Светлина ще ви залеят, и нощните сенки, сенките на съблазънта, шепнещи в тъмнината, ще изчезнат. Ето го, запален от усрема, иска да се надигне и да върви към Светлината. Но… е окичен с товара на тежки земни мисли и желания. Като с черен саван е загърнат той с тях, и е глух, и сляп. Много мъжество трябва, за да се отхвърли решително и с твърда ръка земнатата тягост. На мен роби не ми трябват. Свободните и смелите призовавам след себе си, които без съжаление могат да се разделят с ненужния багаж. Много багаж носят дори тези, които са решили да вървят с мен. Приятели! Прегърбеният под земния товар няма да успее (да върви) след мен. Сега е време, когато съзнанието може да се придвижи стремително в еволюцията. Но няма, няма да успеем, ако не изхвърлим багажа. Викам след себе си бързоходците, освободени от излишния товар. Аз ще вървя с тях, а не с влачещите веригите.
331. Трудно е да се приеме твърдението, че при обръщане към Светлината отказ не може да има никога, ако обръщането носи надличен характер. Това е напълно обяснимо, защото самото пространство е безлично и островчетата или точките на личните съзнания реагират само тогава, когато повикът или мисълта им звучи в унисон, тоест когато то също е ограничено от оградата на личността и е настроено на същия този ключ. Но над личните сфери на пространството са безпределни и не са замърсени от миражите на личните светчета. Съзнанието, издигнало се над слоевете на личните въжделения, мисли и стремежи, се докосва до областите на световната истина или действителност. Не за себе си, а за света искам да събера съкровищата на пространствената мисъл. Това също е подвиг, защото земните условия обикновено не се съгласуват с надземните и изискват преодоляване. Без труд и напрежение нищо не се дава. Погрешно смятат, че привидната лекта на достиженията не е струвала и сега не изисква огнено напрежение на волята. Ако това напрежение се стовари на обикновен, неподготвен организъм, не би издържало нито сърцето, нито нервите. Ето защо се наложи такава упорита и продължителна подготовка и записите започнаха с къси фрази и дори с отделни думи. Казвам, че ще бъде достигнато такова състояние на съзнанието и организма, когато да се водят записи съвместно с мен, тоест под моите лъчи, ще може по всяко време на деня и нощта, по желание или по заповед на волята. Заповедта се отдава не на мен, а на себе си, за да се приведе приемникът на съзнанието в състояние на съзвучна настроеност. В действителност тази съзвучност с вибрациите на Светлината трябва да е налице винаги. Но тя не може да се постигне за един час. От тук и дългите години на подготовка, изтъняване на всички обвивки и разреждане на плътното тяло. „Колко е бавен пътят“ — възкликва неопитният пътник. Но да съдим нека ние, защото, кой знае, може би пътят да е бърз, а скоростта на движение да е ограничена само от възможностите на самия организъм. Да изгорят проводниците е много лесно. Напълнете съзнанието със светлина над неговата вместимост и ще се получи разрушаване. Когато одареното съзнание се привлича от виното или други видове забрави, значи то е претоварено. Много талантливи хора загиват, защото не притежават достатъчно сила, за да издържат на грапавите земни уловия. Ето защо наричаме подвиг случаите на носене на Светлина в тъмнината. Добре е да се бъде в тясно единение с мен, добре е да се притежава тънкост и чувствителност, необходима за възприемане на изпратените мисли. Но можете да запитате тези, търсещи единение, представят ли си какво струва на откритото сърце допирът вече не с мен, а с обикновената среда, която заобикаля човека в света. Да се запази единението и в същото време да се намерят сили да се преодолява съпротивата на обкръжаващата среда е необичайно трудно и изисква необратимо решение да се върви докрай, без да се спре пред никакви препятствия. Казвам го затова, за да знаят незнаещите колко труден е пътят и да не мислят, че единението се дава и удържа лесно. Да постигнеш единение е по-лесно, отколкото да го задържиш, защото тънкостта се обостря, а тъмнината се усилва и усъвършенства в нови и нови опити да погаси светлината на носителя на Светлина. Но на вървящите с мен ще кажа: вървим към победата и ще достигнем победата. Гарантирам. (1 часа през нощта)