332. (11 декември). Да се порадваме с радостта на духа, с радостта, несвързана с нищо земно. Надличната радост е близка до космичната радост. Тя извежда човека извън пределите на неговото аурично яйце и го приобщава към пространствената радост. Трудно е да си го представи човек, но Висшите сфери звучат с тази огнена радост. Да се приобщиш към тях означава да се настрои съзнанието с ключа на висшата тоналност. Интересно е да се види как дори земната радост преобразява плътното тяло. Реакцията на радостта е положителна. Нямам в предвид злобната радост на тъмните, както и всичките им други преживявания. Чувството на радост също изисква тренировка и то може да бъде възпитавано. Трябва да се започне с това да се отдели всичко, можещо да предизвика радост и да се съсредоточи вниманието на него, отхвърляйки всички мисли, обременяващи съзнанието. Това ще бъде полезно и за изработването на умение да се управлява мисълта. Всички чувства, възникващи в човека, той може да предизвика и сам, съзнателно, чрез волята, без всякакви външни основания за това. Лабораторията на човешкия организъм ще действа безотказно, ако е внедрена мисълта, че в своя микрокосмос човек е пълновластен господар на всички усещания. Нищо външно няма значение, ако е осъзната тази идея. Често може да с наблюдава как на някои хора доставя удоволствие това, което за други представлява източник на страдания и неприятности: например, убийството на животни заради удоволствието, наричано лов или пребиваването в игрални домове и други подобни. Много измислени и условни неща доставят съмнителни радости на хората само заради това, че те ги приемат като някаква даденост. Но всичко това е условно и относително. Съзнателното утвърждаване на чистите източници на радост ще доведе до овладяването на това чувство и ще доближи до усещането на космичната радост, над личната радост, радостта на духа, издигнал се над дребните и неистински земни радости. В областта на личната радост, която е двуполюсна, това, което служи като нейна причина, представлява също и причина за въникването на нейния противоположен полюс, тоест на мъката и сълзите. Човешките чувства са биполярни. Усещайки едното, непременно предизвикваме към проява и другото, противоположното. Многото смях е на сълзи — така смята народът. И това е вярно отбелязано от народната мъдрост. Но така, както съществува светлина без сянка, по същия начин има и космична радост без мъка. Но това е вече извън пределите на земните измерения. Тази степен се предшества от степента на надличната радост и скръб — не за себе си, а за света. Чашата със земна отрова духът изпива на последното стъпало. Много неща трябва да се вместят от съзнанието, преди то да се разшири до космичното съзнание. Но пътят на овладяването на всички свои чувства и усещания трябва да се премине. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Волята трябва сякаш да се роди отново за осъзнаването на своята мощ, предел за нарастването на която ще бъде безпределността. Ние не сме временни, а безпределни и тази безпределност се проявява и утвърждава в човека във всичките му чувства, в целия му микрокосмос.