333. Оптимистът и песимистът, гледайки на едно и също нещо, извличат от него изводи от напълно противоположен порядък. Значи, всичко зависи от ъгъла на виждане. Но този ъгъл може да се установи от волята, обръщайки лъча на съзнанието в съответната посока. Този ъгъл на възприемане на заобикалящия го свят зависи от човека и той сам може да го избере и наложи, но съзнателно, призовавайки волята си. Защо да се отдава във властта на произвола това, с което може да се разпорежда самия човек. Не е ли той, който решава? Следващата крачка е анализът на явленията от другия порядък, не радващи, а огорчаващи съзнанието. Във всяко от тях може да се намери нещо положително. Не съществуват явления абсолютно лоши. Намирайки в тях положителните страни, можем да се придвижим по-нататък и да видим на какво ни учат тези неща, които са ни неприятни. Защото всяко от тях непременно ни учи на нещо. Разбирайки смисъла на преподавания от живота урок и значението на съдържащия се в него опит, можем и да се порадваме на това, че за напредъка може да бъде полезно всичко: и доброто, и лошото, и носещото радост, и носещото скръб. Така предопределеният победител заставя да му служи съзнателно всичко: и проявите на светлината, и проявите на тъмнината.
334. (Дек. 12). Приятелю мой, ето, пред нас е още един ден, приближаващ ни към бъдещето. Какво смяташ да извършиш ти през този ден, за да бъде бъдещето такова, каквото ти искаш да го видиш? Съизмеримостта и целесъобразността винаги ще доведат до целта, ако са приложени. Защото всяка постъпка, мисъл, чувство или движение могат да бъдат съзвучни с целта. Цел има, тя е добре възприета и усвоена. Но усвоено ли е умението неотклонно да се държим за нея? Всичко, което прави човек, или го отвежда към целта, или го отклонява от нея. В общочовешки мащаб до целта трябва да достигнат всички. Който не достигне, ще бъде изхвърлен от потока на еволюцията като космичен боклук. Едни ще дойдат по-рано до целта, други по-късно. Да се достигне трябва, но кой път да изберем: краткия и трудния или дългия и лесния? Избралият трудния път може да помисли за това дали няма този път да е по-лесен от другия, тъй като общата сума от тежести и за единия, и зя другия, е еднаква, но трудният път е много по-кратък и по-бързо довежда до целта. Много, много по-добре е горчивата чаша, отколкото цял живот с горчилка (горчинкой). И изпивайки нейната горчивина, под тежестта на земното бреме, може да се помисл за това, че затова и освобождението е по-близо. И дори може да се желае да бъде още по-трудно. Защото колкото е по-трудно и по-тежко, толкова сме по-наблизо. И когато стане вече съвсем непоносимо, значи, че почти сме до целта. Даром нищо не се дава — всичко трябва да се плати. Не е ли по-добре да се заплати наведнъж? Мъдрият се радва когато му се предоставя възможност да изплати кармичните си дългове. Едно по-дълбоко размишляване ще покаже, че всичко, целият живот е сън. Ще свърши, ще свърши непременно земната приказка и ще настъпи моментът на събуждане. Но когато очите се отворяят за действителността, ще бъде ли готов духът в пълна бойна готовност на разбирането си да я послещне! Не събралият тук нищо там ще бъде нищ. Знанията трябва да се натрупват тук и да се готви одеждата на духа. Изразявайки се с езика на съвременността, трябва да се приведе в работно състояние духът, привеждайки в пълен порядък всичките му части и старателно очиствайки от калта и мръсотията всеки детайл. Едан малка прашинка може да спре най-мощния апарат, толкова повече замърсеността на най-финния апрат на човешкия микрокосмос. Замърсяват го и думите, и делата, и чувствата, ако не са чисти самите те. За тази чувствителност на духовния апарат може да се съди дори само по явлението на предаване на мисли. Достатъчно е да се наруши стройността на приемника и той веднага ще заглъхне или ще допусне невнимателното нахлуване в съзнанието на мисли съзвучни не на Светлината, а на тъмнината. Чувствителността на приемника спада по много причини. Всяка от тях е несъизмерима с поставената цел. Нека най-дългата линия бъде символ на безпределността. Към нея може да се прилага и да се сравнява с нея всяко движение на съзнанието и всички реакции на външни явления, ставащи в него. Тогава всяко явление в живота ще заеме полагащото му се място, защото ще се научим да съизмерваме живота на Земята с безпределността на космичния живот. И в това ще намерим сили за неотклонното устремено придвижване към целта.