(в 1 часа през нощта). Личните спомени и личният малък свят на саможивостта са толкова нужни на пространството, колкото, колкото со нужни на вас личните спомени на някой непознат човек. Ви усещате доколко са безинтересни те, а главно са ненужни. За нас е нужно само това, което е полезно и нужно на хората въобще, но не и това, което се касае до нас самите лично. Затова дори да се говори за себе си е неетично. Дайте на хората, дайте на света, отделете нещо за другите от себе си, все едно какво, но дайте. Само даването в каквато и да било форма може да служи като оправдание на живота и да придава на живота смисъл. Хората се задъхват в безсмисленото си съществуване, ако не могат да дават, макар че често не разбират причината. Но духът усеща пространствената нелепост и безсмислието на егоистичното проспиване и се задъхва в него. Целта на живота е в даването и не за това, че имащият трябва да дава, а затова, че даващият разрушава преградата на саможивостта, излиза извън пределите й и включвя в кръга на своето съзнание сферата на съзнанията на другите, разширявайки с това своето. Грижата на мъдрия не е за себе си, а за света. Водещият планетата има грижата и отговорността за нея. По широтата на отговорността може да се съди за ширината на съзнанието. Кръгът на съзнанието на саможивостта може да се оприличи на глава на топлийка, но разширеното съзнание обхваща света. Добро е всичко, което се прави с мисълта за благото на другите, за общото благо. Чашата на общото благо е дял на най-мъдрите. Ако няма възможност да принесеш своя труд по обичайния начин за общото благо, винаги съществува висша възможност да внесеш своя дял чрез мисълта. На мнозина ли е по силите това? Но ако е обострена мисълта и са известни основите, може не малко да се помогне. Съзнателното влагане на мисълта в делото на Общото благо никога няма да остане неприето, тъй като не са много тези, които умеят да мислят, съблюдавайки основите и дори несъзнателно влагайки ги в своите мисли. Основите на Учението са тези рамки, в които се постига светът и животът в него. Утвърждавайки основата в мислите, цементираме с тях пространството. Когато наоколо е празно и огнената мъка започне да изпълва сърцето, принесете на пространството своя дар. По-рано хората са принасяли дарове в храмовете. Днес принасят даровете на духа в Космичния храм.
335. (13 декември). Съпротивлението, оказвано от околната среда на придвижването на духа, е право пропорционално на силата на неговата устременост. Законите са еднакви при всички случаи. Така ако самолетът започне да увеличава своята скорост, увеличава се и съпротвлението на въздуха. Но съществува предел, над който увеличаването на скоростта е невъзможно, защото няма да издържи апаратът. Така е и с човешкия организъм. Конструкцията на самолета трябва да се усили, а организмът — да се заздрави. Ето защо е толкова продължителна подготовката и преустройството на организма, тъюйкато в противен случай той няма да издържи на огненото напрежение и ще прегори. Такива прегаряния се наблюдявят често и сред обикновените хора, които не могат да издържат напрежението на съпротивлението на средата. Туберкулозата може да бъде предизвикана именно от тази причина. Прегаряне се получава и от непомерно свръхсилна работа. Причините може да са много. Неудържимото горене е явление от същия порядък. Заповядано е самообладанието като сдържащо начало, припятстващо разточителството на запалените огньове. Инертността, бездеятелността, мързелът са също пагубни за напредъка, както и неудържимото пламтене, а също и духовното даване свръх законната мярка. Нужна е средата, aureo medio на древните, златният път, срединният път. Не умереност, а равновесие, на напрежение с безпокойство и вълнения, а напрежение на спокойствието или спокойно напрежение. В първия случай имаме проява на необузданата стихия, а във втория — тази същата сила, но обуздана от волята и приведена в подчинение. При пожар и в домената пещ се проявява всесилата на огъня, но при различни условия — без контрол и при контрол. Обузданите от човека стихии му служат, необузданите и излезли от бреговете донасят бедствия и разрушения. Така разрушителни са и огньовете на човешкия организъм, не сдържани от волята. Колко често новодошлият иска да пробуди огньовете, без да си дава сметка за опасността от тази стихия. А може да се запали и черен огън. Много извращения и отклонения от изискванията на морала и много престъпления са предизвикани от слабост на волята инеумение дасе насочи преждевременно предизвикания огън в нужното русло. Също не трябва ида се забравя, че колкото по-висок е полетът, толкова по-силно е падането. Историята познава примери на падане дори на много високи духове. Тогава светлият агни става тъмен и служи на злото. Можем ли да се удивляваме, че пътят е толкова труден и изпитанията са толкова много. Скъпо струва на Учителя всеки отстъпник. Всеки виси като камък на шията му. Въпросът за ученичеството е сложен. Не трябва да се пропусне предателят, не трябва да се допусне недостатъчно силният, тъмни не трябва да се допускат, но и търсещите светлина не трябва да се отблъскват. Затова първото условие е да се говори според съзнанието, второто — изпитанието. Езпитва Учителят. Подражавайки на него изпитва подхождащия и ученикът. Вървящият против Светлината непременно ще бъде и против Учителя, и против неговия ученик. Вървящите против моите, вървят против Светлината. Тази реакция е безпогрешна. Вървящите против нашите Посланици също са от тъмнината. Но най-добрият съдия — това е сърцето, ако съждението не е преднамерено. Нека сърцето да бъде съдия.