337. (Дек. 14). Явлението притегляне на мислите е радост за духа, когато мислите му са от Светлината. Никакви низши слоеве не са страшни за този, който може да гарантира за качеството на своите мисли. Каква радост е да осъзнаеш, че добрите мисли ще дадат и добър урожай и ще създадат добро обкръжение. Причината и следствието са напълно съзвучни. Човек може твърдо, уверено, определено да създава своето надземно обкръжение с мисълта си. Красотата се дава като основа, върху която се тъче шарката на духа. Да строиш върху красотата означава да обкръжиш себе си със светлина. Чрез красотата получавате светлина. Красота на мисълта! Какво можа да бъде по-съзвучно на високите сфери! Служенето на Красотата във всичките й форми ще считаме за служене на Светлината, а служителя й — за светоносец. Красотата очиства съзнанието, както водата тялото от мръсотията. Провъзгласяваме Красотата, защото идва времето, когато цялото безобразие, което е антипод на Красотата, ще бъде отстранено от планетата. Принципът на Красотата може да се следва във всичко: и в голямото, и в малкото. Някои считата, че е възможно да се служи на Красотата и в същото време да си заобиколен от безобразие и да мислиш нечисто. Но това е печално заблуждение. Пълноценното служене на Красотата е всестранно. Но ударението е все пак върху мисълта. В основата на всичко прекрасно, сътворено от ръката на човека, стои мисълта, озарена от Красотата. С нея започва и служенето на Красотата. Храмът на Красотата ще бъде издигнат някога на вашата планета и всичких ще извършват молитви в него, защото тогава злото и синонимът на злото — безобразието, безобразието, ще напуснат Земята и планетата ви ще стане светла, като утринната звезда, която така ярко грее на небето.
338. Да направим нашата реч красива. Нека бъде красива всяка дума. Красота на думите — кой мисли сега за нея? А нали това е възможно, а нали това е достъпно за всекиго. И служенето на Красотата може да се започне ако искате още сега. И това ще помогне да се задържи контролът и над мислите. Колко е просто, колко е просто, леко и свободно служенето на Светлината, ако сърцето гори с това служене. Само да не се позволи на пламъка на духа да угасне. Красота на мислите, красота на думите и делата, красота на движенията и жестовете, дори красота на дрехите и целия външен облик на човека. Модата и красотата не винаги са съзвучни. Модата е израз на суетата, а често и на безобразието. Суетата и безобразието са близки по дух. Отсъствието на Касота е и безобразие, скалата на което е много щирока. Но затова и областта на Касотата е безпределна. Торого очень широка. Но зато и область Красоты беспредельна. Красотата пронизва целия Космос. И само изопачителят на неговото величие, човекът, нарушава този велик принцип, своеволно подменяйки красотата с безобразие, хармонията с дисхармония, равновесието с разновесие. Ще съберем на страната на Светлината всички най-добри и светли понятия, та дано да ги следваме неотклонно в мислите, думите и делата всеки ден.
339. (15 декември). Разбира се, на нивото на съзнанието кълнове ще дадат и семената от светлината, и семената на злото. Разликата между тях е само в това, че при възхода на духа първите нарастват по сила, а вторите, дали кълнове и срещайки нарастналата сила на духа, вече не могат да й се противопоставят с предишния успех. Затова, ако нямате силата да преодолеете нещо в даден момент, трябва, без да се смущавате от това, да продължите да натрупвате мисълта за неизбежното преодоляване на това качество в бъдеще. При неуспех на внушението можете да го повторите няколко пъти. Врагът трябва да се подавя с всички способи и мерки и нежелателното качество на духа се унищожава из корен по пътя на трансмутацията, тоест по пътя на утвърждаване на противоположното качество. При внушението този противоположен полюс на изживяваното качество трябва да се ива впредвид, увеличавайки постоянно неговия потенциал. Емоциите на астрала са биполярни и всяка може да се изяви при отсъствието на контрол, с всеки от полюсите, но ако астралът е обуздан, на него не му се позволява да изяви нито в една посока. Това е основата на бедстрашието. Астралът е средоточие на личното начало, егоизма. Чувствата от надличен характер вече сда извън неговата сфера. Но тук трябва да се проявява голяма бдителност, тъй като твърде често, незабелязано и за самия себе си, надличните чуства се оцветяват с емоциите на астрала и привидната загриженостпзар другите и преживяванията за другите фактически текат за себе, тъй като астралът поставя себе си на мястото на опекунствания или нуждаещия се от помощ, подменяйки надличното с лично. От тук и любовта да се дават неискани и ненужни съвети, които може и да са добри и удобни, но само не за този, на когото се дават, защото мисълта при това е насочена към себе си и подхранва астралното тяло на съветника. Когато вредните съвети или мерки се провеждат в голям мащаб, в основата им стои егоизмът, а не грижата за човека. Служенето на егоизма е развито много широко и за вземането на правилното решение е необходимо преди всичко да се видят неговите корени. Егоизмът и самолюбието често се опитват под всякакви облици да нахлузят на другите своя намордник, дори и във вид на помощ за ближния. А под нея е все същият този астрал и грижата за собствената свещена особа. Самоотвержеността е голямо качество на духа, когато е кристално чисто и без примес на лина заинтересованост. Астралът, този древен враг, използва различни маски, за да скрие под тях своята същност, когато разбере, че е изобличен и че с него се води борба не на живот, а на смърт. От него са и лицемерието, и подлизурството, и фарисейството, и фанатизмът. Всичко това са облици на астрала. Румената добродетел е също в това число, както и страхливото непротивене на злото, и много други качества на духа. Ние съдим за качествата по тяхната светимост или огненосимост, като определяме височината на качеството по чистотата на пламъка, а не по неговото външно изражение. И често се случва, че умиляващият се от своите добродетели човек за Орловото око е ярък служител на себе си. Понякога сърцето подсказва на чувствителното ухо къде има светлина и къде — тъмнина. Сега се извършва разделение на чоевчеството по светлосянка в световен мащаб и никакви увъртания и хитрости на тъмнината няма да превърнат тъмнината в светлина. По светимостта е разделянето, по светлосянката е и отсъждането за принадлежността на всекиго или към лагера на тъмнината, или на светлината. Може да се мамите един друг и да се умилявате от маски, но при последната черта преди явяването на светлината съдбата на човека ще се решава не според външното покривало, а според светимостта на вътрешната му същност.