342. (М. А. Й.) Скъпи мои, нека даже малката птичка послужи като знак за грижата за вас. Всичко не е просто и не е така, както изглежда на обикновеното съзнание. Но ние сме за необикновеността, а малкото може да бъде символ на не малки неща. Виждате, как се грижим за близките, нима няма да се погрижим и за вас! Повече доверие, повече търпение и повече мисли за нас. Ние сме с вас, но вие усещате това само тогава, когато вашата мисъл е устремена към нас и сърцето е отворено за нашите вибрации. Позволявате на заобикалящото ви несъвършенство да ви обхване твърде силно, докато изходът за вас в нашите сфери винаги остава отворен. Трябва да се помни за това постоянно, защото тъмни са аурите на тези, които навсякъде ви заобикалят и силно подтискат съзнанието, ако вътрешно не им се противопоставите. Мислите за нас и сърдечната връзка с нас ще бъде охрана от омрачаващите и увличащи в себе си външни условия. Ние ще се срещнем с вас, скъпи, и ще бъдем заедно. С тази надежда живейте, защото обещаната среща ще стане.
343. (20 декември). Да! Да! Да! Казано е достатъчно ясно, че „който изгуби душата си“, тоест се отдалечи от своето малко „аз“, за да придобие голямото, той определя правилно своя път. Най-трудното препятствие по пътя това е оградата на егоистичността (самостта), това са оковите на личността, това е илюзията на личния малък свят и отделеността на собственото съзнание от космичното съзнание. Даже в моменти на единение то не може да бъде пълно, ако съзнанието, макар и временно, не се откъсне от личното „аз“ и не пробие черупката на аурата му, заключваща мисълта около своята личност. Отвърни се от себе си и върви след мен — това е първото условие на пътеката на науката, водеща в живота, защото егоистичността е синоним на смъртта и унищожението, тоест на преходността и и крайността на всико, което е свързано с нея. Да живееш за другите, да живееш с интересите на колектива, на народа, Родината, на цялото човечество — означава да се изведе съзнанието от малкия личен кръг и да се направи новата му окръжност равна на това явление, което се обхваща от тези. Колкото по-широко е съзнанието, толкова е по-висше. Колективът е по-продължителен от личността, човечеството като цяло надживява не само държавите, но и народите и расите. Може да се отбележи, че животът сега се изгражда така, че масовото съзнание в хода на историческите събития се извежда от затворените рамки на личния живот и се приобщава неотклонно към течението на живота на планетата. И Водещата страва върви в това отношение напред, разширявайки хоризонта на личния свят на хората, които я населяват. Този процес е от голямо значение, защото представлява по същество нова степен на съзнанието. Съзнанието трябва да се отвърне от личната сфера и да навлезе в сферата на надличните интереси, засягащи общото благо. Смъртта на личното начало не означава унищожение, а обратно — това е раждане в нов живот, пределът на който човек определя сам на себе си с ширината на своето мислене. Човечеството като цяло е безсмъртно, дори и физически и поради това да се вложат своите енергии в общочовешките дела ще бъде правилно влагане на ценности, а именно съкровището на психическата енергия. И печалбата, и нарастването на вложеното съкровище са обезпечени, докато устремяването на енергиите по личните канали няма да донесе нищо, освен призрачни блага и крайно унищожение на всички лични постройки. Но най-доходното влагане е в делата на Йерархията на Светлината. Нашите дела са планирани за хиляди години напред и са направени безпогрешни разчети. Бъдещето принадлежи на нас, то се оформя от нас и тези, които вървят с нас, имат сигурен дял в него. Значимостта и дълбочината на едно явление се измерва с неговата продължителност. Егоистичността ограничава продължителността на своите дела до къси срокове, които при обикновените хора не излизат никога извън пределите на един живот. В това е обречеността и смъртта на егоистичността. Ние сме ограничили своите дела в кръга на безпределността. Признавайки смъртта на формата, утвърждаваме вечния живот, одушевяващ и влизащ във всяка форма. Ние потвърждаваме възможността за придобиване на съзнание, непрекъсвано от смъртта на физическоато тяло и смяната на другите обвивки, обличащи духа. Ние призоваваме всички смъртници, тоест хората, вярващи в неизбежността на смъртта, към утвърждаване безсмъртието на духа на човека. Безсмъртието на човека е проява на непрекъснатост на съзнанието. За това явление ние говорим, утвърждаваме го и за него свидетелствувам лично.