29. (6 февруари). Сънят е подобен на смъртта. Не е ли възможно поне мислено, поне в духа, поне лягайки за сън да се отделим от всичко земно само за през това време. Ако не се научите да правите това сега, то няма да се освободите от товара на земните преживявания и при прехода на Великите граници. Мнозина от тези, които са ги преминали, продължават да водят призрачно съществуване в парцалите на мислените си земни условия, оставени от тях на Земята, но не отхвърлени от себе си духом. Но освобождаването на духа няма да стане веднага, ако не се поработи над него. Първите лястовички на успешните опити за откъсване ще бъдат в началото радостта, изпълваща почти целия ден, след това — нощните полети, донасящи нов опит и нови усещания. Усещането на много бърз полет в Тънкото тяло над Земята и необичайно високият вертикален полет с бързина, която не е изпитвана до сега, е в резултат на откъсването, както и новите усещания на напрегната пулсация и треперене в гърдите и напрегнатото биене на сърцето, съпровождащи летенето. Преминаването през стъкло или стена са също явления, които ще бъдат изпитани. По този начин може да се разширява и задълбочава опита за откъсване на съзнанието от плътното обкръжение преди лягане за сън, помнейки безпределните възможности за развиване способностите на духа. Ще ви Дам възможност, но само се устремете. Ще Помогна в необходимия момент, но нека да има за какво да се захвана. Гласът Ми няма да замлъкне, но бъдете винаги с Мен. Успехът във всичко се обуславя от близостта в духа.
30. Бях казал: „Тук е Моят дом“. Сега, когато предишният дом е оставен и земните пространства отделят от него, ще добавя: където си ти, там е и домът Ми, и обителта Ми, тъй като когато е осъзната Близостта и е утвърден Ашрамът, ашрамът на сърцето, твоето сърце е обител на Учителя на Светлината. Тогава нека не се ограничаваме в условията на земния дом, който е тесен и несигурен и е подложен на случайностите на живота. Трябва по-дълбоко да се разбират думите Ми „Тук е Моят дом“ и да не се ограничава разбирането ти до ръкотворни стени, положени от ръцете на хора. Дом на духа строим и отново казвам: Това е Моят дом.
34. (8 февруари). Не аз, не аз, а Ти, любими Владико. Не моят свят и моите мисли, а Твоят Свят и Твоите мисли. Не аз съм в Теб, изпълвайки Твоя Свят със себе си и със своето, а Ти си в мен и аз в Теб, аз, отхвърлил себе си и своя малък свят, своите мисли. Не аз, а ти, ти, ти, Владико, си в мен и само тогава ние, ти и аз, сме слети в едно — така се обърна ученикът към Учителя на Светлината.