353. (29 декември). Отварянето на центровете може да се предшества от очакване, което може и да не пречи, ако е спокойно и наситено с доверие към водещата ръка. При усещане на външните условия дори лекото приотваряне може да се окаже твърде тягостно, тъй като земните условия са грапави. Всичко ще дойде в своето време и нужното обкръжение ще бъде създадено, и необходимото уединение, и изолацията от хората. Излъчванията на много хора са много тежки и много обременяват. Но кармичните срещи са неизбежни, а също и преминаването на нужния опит. Нищо не учи така, както личният опит — трудностите от него се изкупват с придобиваното знание. Суровото дознание на човека е задача не от лесните. А когато стане твърде тясно и тежко, мислете, че това е само сън или земна Майя. Трудният период на земно бездомие е необходим за освобождаване от разбирането за дом, а трудният живот — за по лесно откъсване от Земята. Всичко се върши за благото. Нека се радваме на мъдрото водачество на Светлия Учител.
354. (30 декември). (М. А. Й.) Любими мой, свидетелствувам с опита на целия си живот, че няма никой на Земятя и в Световете, който да ни е по-близък от Владиката. Да се утвърди най-близък подход към този Фокус на Светлината означава да се намери тясната пътека, водеща към Живота и да се тръгне по нея. Мнозина ли са я намерили? И дори намерилите вървят ли? Трудностите на ученичеството са спряли мнозина, слабостта на волята е отвела настрани останалите и само единици вървят след Владиката. Затова е и пусто наоколо и са малко спътниците. Тръгналите бързо в началото напред след това изведнъж угасват и отстъпват от хкъдето са дошли. Това са всички онези, които нямат собствени натрупвания икоито са били тласнати напред от светлината на другите. Необходими са нечовешко упорство, устойчивост и твърдост. Но ако няма натрупвания от миналото, как може да се изяви това, което липсва? Избраните са малко и затова над всеки от тях е щитът на Светлината. Опитът научава да се разбере, че трудностите са само стъпала на познанието, а животът — най-добрата школа. Всеки нелек урок отваря вратите към познанието на това, на което учи и е като заплащане за това, което по друг път е невъзможно да се усвои. И ето че настъпва момент в живота на ученика, когато започва да го радва всичко, което е спрегнато с познанието на живота, дори най-тежките му уроци. Как иначе може да се упознае човекът, освен по жизнения му опит. Теоретичното знание не е действено, тъй като не дава отложения в Чашата. Но знанието, придобито по опитен път, става част от познаващия дух и остава с него завинаги. Безпомощността на хората и твърдостта и непоколебимостта по Големия път зависят от това, че всеки има в себе си натрупвания от миналото, но в различна мярка. Дори и при двама редом вървящи сравнението е немислимо. Само Учителят знае кой колко е натрупал и кой какво е донесъл. Той вижда и знае и неговото съждение е неоспоримо. Би ли могъл някой да претендира за близост с Владиката, ако няма натрупвания или заслуги, свързващи с миналото. Така се утвърждава от всекиго нишката на връзката, сребърната нишка на Светлината. С такива връзки сме свързани и ние с всеки, който ни е близък по дух. Може никога в дадения живот да не се срещнем в тяло, но духом да сме близки и по-близки отколкото тези, които са се срещали в тяло и са били наблизо. За пример не ходете далече, а гледайте наблизо. Претенцията за близост, не основаваща се на предишни заслуги и служене, ще се разпръсне като дим. Нито уверенията, нито думите, нито биенето в гърдите, нито ярките емоции на астрала, нито възторжените полети, нито въздишките, нито молитвите — нищо няма да помогне, ако няма натрупвания и връзки, продължаващи от минали векове. Да придобива това за първи път не всеки е склонен и оттук толкова неутвъдени здраво и не можещи да върват. Каква загриженост изисква всеки донесъл! Наистина, той получава по съзвучие всичко, което може да вмести и умножава съкровището, донесено в себе си и със себе си. Така разделяме новодошлите: на придобили и донесли със себе си, на устремени в търсене към залежите и нанищо не донесли. С последните е най-трудно, защото сред тях (а те са много) в състояние да вървят ще бъдат единици. Но всеки трябва да бъде посрещнат и на всекиго да се даде, но според съзнанието на обърналия се. И не чакайте, не чакайте нито признателност, нито благодарност, нито дори добро отношение за сътвореното добро. Трябва да сте готови за проява на най-черна неблагодарност и вражда, защото пътят на бягството е лъкатушен. С една дума, трябва да сте готови на всичко, за да срещнете в пълно въоръжение многообразните прояви на човешката природа. И въпреки всичко да държите високо светилника на Светлината.