35. Само при отричане от себе си Моят Свят може да влезе в твоя свят и да го изпълни, иначе как би могъл да влезе, ако собственото и набъбнало „аз“ е дотолкова раздуто, че за нищо друго повече да не остава място. Мигновеното отричане от себе си, от всички свои лични чувства, мисли и усещания, изисква огромен навик и дълга тренировка. Любовта облегчава процеса, тъй като за любимия обикновено човек намира много по-лесно място в сърцето си. Отказалото се от мисълта за себе си сърце много бързо придобива изтънченост, защото нищо не му пречи да попива в себе си безпрепятствено света и да го упознава. По този начин за сърдечното познание най-голямото препятствие и преграда е самолюбието. Да, да! Бодливата ограда на самолюбието е най-непреодолимата бариера за Моите мисли и послания. Възможно е съзнателно да се упражнява сърцето и да се изтънчва чрез самодисциплина и контрол над яростта на малката личност, стояща като преграда по пътя към огненото чувствознание. Не е възможно сърцето да вмести болката или радостта на света, или да почувства същността на другия човек, ако собствената болка или личната радост, или напевът на личното звучене го изпълват до край. Само освободеното от самолюбието сърце може да стане Мой Дом, обител на Моята Светлина. Моят час е плодоносен само ако е погасено самолюбието с присъщите му чувства и мисли поне по време на общуването. Изглежда не много трудно да се разбере, че отричането от себе си е най-важното условие за контакт с Мен и за възприемане на надземните мисли, но много по-трудно е да се приложи това в живота. Опитът с освобождаването от всичко земно преди заспиване може много да придвижи и да помогне точно в това направление, тъй като и едното, и другото изискват едно и също нещо — отвръщане от себе си. Ще го наречем подвиг на самоотвержеността. Опитът в самоотхвърлянето или отричането от себе си е неизбежно стъпало към непосредственото пряко познание чрез сърцето, т.е. към чувствознанието. Какви богати възможности дава живота за упражняване в най-нужното. При всяко съприкосновение с хората е възможно, забравяйки за себе си, да съсредоточиш съзнанието си върху тях. Тогава освободено от кълбото на личните мисли, ще може свободно и лесно да възприема вълните на външните явления и на мислите и чувствата на другите, до тогава недостъпни или скрити зад черепната кутия. Егоцентризмът и чувствознанието са несъвместими, тъй като самолюбието е пазач на прага, водещ към висшето знание. Победителят, който е съумял да победи себе си, предизвиква този пазач на двубой не на живот, а на смърт и го побеждава, защото докато този пазач не е победен, вратите към Висшия свят са затворени.
36. (10 февруари). Каквото и да бъде състоянието на съзнанието, винаги може да се направи нещо, придвижващо човека напред. По-лесно е да се извърши един героичен подвиг, отколкото в мрачината на сивия ден една съзнателна малка постъпка, намираща се в разрез с безпросветността на обкръжението. Какво от това, че наоколо е тъмнина, ако в теб има макар и една искрица светлина, пламнала по нареждане на волята. Тези малки огънчета водят към умението да се управлява пламъкът. Ако настроението не е на висота, то може да се създаде, извиквайки волята на помощ. Трябва само да се знае какво ще пожелае тя. Сам по себе си огънят няма да гори, ако не се подържа и подхранва от духа. Лишеното от воля нищожество не може да бъде идеал на героя. Да се събере силата върху острието на волята може винаги. Воинът Терос вдига своя щит по заповед на волята. В моментите на пралайя на съзнанието действия не са нужни, а трябва да се удържа с цялата сила на духа събраната енергия, съсредоточвайки я вътре. Крепоста си остава страшна и при пълно мълчание. Има мощност на действието и мощ на мълчанието — и едната, и другата са израз на сила. Неин антипод ще бъде унилото, жалко парцаливо безволие на нищожеството. На него да не се оприличаваме в духа.
37. (11 февруари). При повторно съприкосновение с тъмните или техните слуги трябва отрано да се очертае кръгът на защита от причинената от тях вреда, отчитайки предшестващия опит. Но тъй като тъмата е хитра, трябва да се затвори бронята с всички закопчалки, превръщайки се във въображаемо кълбо, символ на равновесието, неуязвимо от всички страни. Разбира се, вредителството се насочва към най-слабия, затова трябва да се погрижим да бъде предпазен и той. Защитата се провежда по същия принцип. Тя се осъществява по-лесно при наличие на съзвучие. Ако то не е налице, ущърбът и вредата не могат да бъдат избегнати от по-слабите. Точно към това са насочени и усилията на тъмните, за да могат, улеснени от това, да нанесат по-голяма вреда.