38. (15 февруари). Смятай, че нищо вече не може да задържи придвижването. Ако чрез мисълта може да се твори, то чрез мисълта може и да се руши. Препятствия, угнетености, изкушения-всичко може да бъде разрушено с мисъл. Ако не се удаде веднага, трябва да се приложи ритъмът на повторните удари. Пред разрушителната сила на ритъма на повторната вълна не може да устои никаква преграда или явление. Обикновено тези явления, бидейки по природа тъпо-инертни, не притежават силата на съзнателното волево противодействие. Тази тъпа инертност на съпротивляващата се среда може да бъде разрушена с тарана на съсредоточената, силна, волева мисъл. Мисълта винаги се осъществява, ако е достатъчно силна. За едно само никога не трябва да се забравя — трябва да се действа обединявайки се в съзнанието с Мен. И ако при това отсъства страхът и се съблюдава равновесието, кой и какво би могло да устои срещу нас? Силата на обединеното въздействие трябва да бъде осъзната напълно, преди да се приложи на дело. Срещу Нас никой не е достатъчно силен. Бидейки мислено с Нас, влизате в орбитата на могъществото на Братството. Спомнете си как дори Велики духове са казвали: „Сам по себе си аз съм нищо“. И когато възникне мисъл за слабост, за невъзможност, за трудност, за безнадеждност и безплодност на мислените въздействия, отнесете всичко това към себе си повтаряйки: „Да, сам по себе си, изолиран, аз съм нищо“. Но добавете след това: „Но обединен в съзнанието си с Владиката, с Неговата мощ творя и с Неговата сила действувам“. И вече не се бойте от обезсилващите мисли, защото те са от вашата слабост, а по отношение на величието и мощта на Владиката те нито биха могли да я намалят, нито да я унищожат, ако е осъществено сливане на съзнанията. Впрочем, тогава тези мяркащи се в съзнанието мисли вече няма да имат сила. И тъй, viribus unitis ще преодоляваме всичко, което стои или ще се изправи като преграда по пътя. С Мен няма нищо непреодолимо.
39. (17 февруари). Когато едно явление е претеглено на везните на безпределността, то застава на своето истинско място, принадлежащо му в общата схема на нещата. И тогава неговата временна същност, получила своето място в безпределността, става изразител вече не на временното, а на вечното, проявено временно в него. И ако явлението подлежи на еволюция, то има право на живот и по-нататъшно развитие, има космическо право. Ако е негодно, подлежи на замяна и трансмутация, а ако е негодно изцяло — на унищожение. Така печатът на вечността се налага на всички явления от живота, които се осмислят от гледна точка на безпределността, защото всичко, което е, е било и ще бъде съществува в безпределността. Натрупвайки непреходни елементи в Чашата е необходимо да се претегля на тези везни всичко, отчитайки при това продължителността на съществуване на формите или явленията във времето. Добре е при това да се научите да различавате вещите и явленията, прекрачващи извън пределите на едно дадено въплъщение или дори на няколко такива. Чрез това се прехвърля мост от настоящето в бъдещето и в безпределността, която обхваща със себе си всичко и включва във себе си всичко. Везните на безпределността ще дадат възможност за безпогрешна оценка на явленията. Такива се намират у всекиго.
41. (17 февруари). Пределното напрежение дава съответните резултати. Следователно трябва да бъде достигнат този предел. Как може да стане това? С действителна пълна устременост, със заповед на цялото съзнание, с цялото желание и с цялото сърце. И когато, подобно на летяща към целта стрела, цялото същество на човека се напрегне в един монолитен устрем към това, което иска духа, тогава постижението става възможно. Много неща страдат от половинчатостта и се разрушават от нея. Пълнотата на устрема е достъпна за много малко хора. Оплакванията и съжаленията са несъстоятелни, защото пълноценната устременост страда от тях. Да отдадат всичко от себе си в служене на Владиката искат мнозина, но не всички могат. Да искаш още не значи да можеш, ако огньовете не са запалени. Но когато сърцето пламти и когато сърцето желае, желанието се изпълнява. Тогава пределът на напрежението може да разпали сърдечните огньове.
42. (Гуру). Отредената приказка ще се осъществи в действителност. Не е беда, че това осъществяване става не в очакваните мерки и рамки. Имайте търпение и всичко ще стане, всичко ще дойде в определеното време. Не може да се започне сеитба преди срока. Зърната ще загинат и напразно ще се прахосват силите. Всяко нещо с времето си. Изискването за сроковете трябва да бъде разбрано. Недопустими са както прибързаността, така и закъснението. Но трябва да има сърдечна готовност, за да не се изпусне уречения час. Чакали Явлението години, а когато дошло времето, си тръгнали без да го дочакат. Така постъпват дребните сърца. Вечното очакване, като на картината „Чакащите“, е символ на способността да се изчакат сроковете и готовността за тях. Еволюцията се обуславя от готовността на човешкото съзнание. Да се ускори преждевременно-значи да се разруши, затова очакването се съчетава и с мъдрост. Но да се дава може винаги и при всякакви услбовия, ако се съблюдава съизмеримостта. Да се дава съизмеримо означава да се дава според съзнанието. Следователно, за мъдрото даване няма пречки. Очакващите са толкова много и не е ли себелюбието, което изисква да се дава не според съзнанието на чакащите, а според възможността на даващия, и при което грижата е само за себе си и за подхранването на собствените малки чувства?