44. (19 февруари). Няма друга пътека на мъдростта освен тази, която изисква подчинение на низшето на висшето в себе си. Всяка отстъпка пред низшето води надолу по стълбицата на възхода, а всяка победа — нагоре. Всяка крачка е ясна е не е необходимо да мамим себе си. Съдията е вътре и той знае, че една отстъпка влече след себе си друга и така се създава верига от отстъпки, с други думи — верига на робството. Но на Мен не са ми нужни роби. И най-малкото достижение донася стократно повече плодове в бъдеще, както и всяко отстъпление или поражение. Така се изковават веригите на кармата за бъдещите векове или израстват крилата на свободата. Изборът е в ръцете на човека. Трябва само да се помни, че няма да бъдат избегнати следствията на нито едно действие или постъпка. Техният корен е вътре в самите нас, в кристалите на неунищожимите отложения в Чашата, които насищат аурата със своите излъчвания. По този начин всеки човек носи своята карма в аурата си и сам той е нейният творец и създател.
45. (20 февруари). Изкуството е средство за събуждане, възпитаване и развиване на творческата мощ на човешкото съзнание. Предназначението на човека е да твори. Ценен и целесъобразен е само творческият труд. Без наличието на огнена творческа мощ не може да бъде построен Новият свят. Изкуството събужда в човека дремещите и скрити сили на неговата творческа мощ, тъй като то, въвеждайки човека в света на произведенията на това творчество, го приобщава към огъня. Без въображение няма творчество, а без натрупани впечатления от минали животи няма и въображение. Следователно, трябва да се тренира третото око, предаващо в Чашата отпечатъците на това, което вижда и, което е по-важно, ги съхранява. Да се гледа само е недостатъчно, а трябва и да се вижда. Изобразителното изкуство учи именно на това, да може да се наблюдава и да се отбелязват всички оттенъци на тоновете, или боите, или цветовете. Без изострено качество да вижда как би могъл да работи художникът или да чува певецът или композиторът? Изкуствата учат да се упражняват и да се изострят качествата на слуха, зрението, усещането за ритъм и усета за красота, с една дума — на всички човешки способности.
47. (22 февруари). За записите е нужна настройка на приемника на съзнанието. По-лесно е да не се нарушава настройката, отколкото да се установява отново. А тя се нарушава в хода на деня от рояците малки мисли и от суетата. Да се пренесе основното тежест на битието на духа в пространството през сферата на земния живот не е по силите на всеки дух. Суетата гаси огньовете и потопява съзнанието в сумрака на ежедневието. Рутината на ежедневието е гасител на огньовете. Но не толкова от самото ежедневие трябва да се боим, а от хората, носещи в излъчванията на своите аури еманации, потушаващи огньовете в заобикалящите ги. От тях, именно, трябва да се пазим, обграждайки се с непробиваемата броня на заградителната мрежа. Ако се вгледаме в обкръжението с виждащото око на запаленото сърце, би могло ясно да се отбележи, че даващите светлина сърца са извънредно малко. И според закона на скачените съдове от излъчванията на горящото сърце се възползват всички. При такова непроизволно и напрегнато изтичане на психическа енергия отдаването, съзнателно или несъзнателно, трябва да се постави под контрол, за да се предоврати разхищението. Собственият товар, все пак, някак си може да се носи, но бремето на обкръжението може да се окаже не по силите. Тогава можем да си спомним за слепеца, водещ друг слепец. Прекомерният товар не трябва да ни плаши, но целесъобразността не е излишна. Нецелесъобразното отдаване на психическа енергия ще доведе до опустошаване на запасите, което ще наруши настройката на духа и ще спре неговото придвижване напред. Понякога Казвам: „Затворете по-плътно броните“. Достъпът до индивидуалността трябва да се ограничи. Колектив може да съществува само при условие на грижливо и чувствително отношение към индивидуалната същност на човека, тъй като всяко цветче в природата е индивидуално, т.е. притежава своя собствена красота, собствен цвят и собствен аромат.