48. (23 февруари). Великото Сърце обединява сърцата, протегнати към Светлината. Светлината обединява сърцата. Мозъчните енергии създават в третото око пределна ясност и отчетливост на любимия Образ, докато в същото време сърцето протяга към Него своята светозарна нишка. Лостовете на външните чувства се превключват на съответстващите им вътрешни. По този начин се преустройва и мисълта, откъсвайки се от външните обекти или страничните явления. Нематериалните, тънки чувства се привеждат в състояние на бдителност и готовност, сякаш съсредоточвайки се в сърцето. В това състояние човек вижда и чува с очите и ушите на сърцето и придобива чувствознание чрез него.
50. (24 февруари). Възпитателното значение на изкуството не се разбира всестранно. За някои страни от този въпрос се премълчава изцяло поради невежество. Пътят на изкуството е път на йога, защото изисква от вървящия по този път развиване и изостряне на органите на чувствата и на много качества на духа. Фотоапаратът на окото и слуховият апарат трябва да бъдат доведени до съвършенство.
53. (25 февруари). Да се съчетае комбинацията от необходимите условия не винаги е просто и лесно. С години, а понякога и със столетия Набелязваме нужното съчетание и затова по човешки е невъзможно да се предвиди кое условие или положение в настоящето представлява стъпало, формиращо бъдещето. От тук и изводът, че да се радваме или съжаляваме за нещо прекалено е излишно, защото не знаем към какво водят причините, които го предизвикват. За това думите, че „вашата скръб ще се превърне в радост“, са пълни с дълбок смисъл и тук играе роля законът за противоположностите. Във всички случаи, обаче, земните радости и скърби не произтичат от мъдростта. Самолюбието иска всичко за себе си, а мъдростта — за еволюцията на света. Затова техните гледни точки за ставащото не винаги съвпадат. Ще кажа: можете да се радвате на мъдрото осъществяване на Великия план, макар че то не винаги върви в очакваните мерки. Колко миражи на лични очаквания са били разрушени от живота. И ако при това са били унищожени неустойчивото мислене на очакващия и не здраво утвърдилите се в неговото съзнание основи на Учението, нека това послужи за урок и като показател за не здравината на всичко, създавано от дребните желания и личните интереси. Великият план ще бъде осъществен. Еволюцията на човечеството няма да бъде спряна от тъмнината: безкласовото общество е потвърдено.
55. (28 февруари). И все пак, можеш да се опреш само на Владиката-това е единствената опора. Всичко останало е неустойчиво. На пръв поглед, Земята под краката би трябвало да е здрава и надеждна опора, но няма нищо по-опасно от плътната илюзия, защото невидимите и видими опасности наоколо са безброй. Земята няма да предпази, а и самото тяло е един тесен, временен и несигурен дом. Аз съм твоята крепост. Всичко останало е потокът на живота, потъващ във вечността. И строителите на живота трябва издигат не дом на тялото, а дом на духа в пространството, което е вечно. Вечно във вечността, защото домът на духа е неразрушим. Вечното се строи във временното, за да се пребивава в него. Не е ли странно, че духът сам строи вечното си жилище? Съзнателно или несъзнателно, това строи всеки. Това изграждане протича особено напрегнато в периода на нарастване, когато достигат пълния си разцвет и развитие всички семена, заложени в Чашата на човека в течение на земните му въплъщения. Така се натрупват елементи на безсмъртието в сферата на Висшата триада и те остават завинаги с човека. Могат да попитат какво става с тези, които вървят надолу, умножавайки кристалите на отлаганията на черните огньове? Ще отговоря: Адептите и йерофантите на Братята на тъмата също притежават безсмъртие, т.е. съзнателно съществуване след смъртта, но всички те отиват към бездната и това безсмъртие е ужасно, защото е лишено от Светлина. Краят им е такъв, че всичките ужаси на тяхната карма е невъзможно да се предадат с човешки език. Нашият път, обаче, е към Светлината и всяко натрупване на съответните елементи приближава към сферата на космическата радост, защото изворът й блика в Космоса с огнена светла струя. Към тази радост, именно, ви приканвам, космическата радост на духа.