56. (29 февруари). Когато океанът на пространствената мисъл стане достъпен, мисълта вече се осъзнава не само като такава, а в процеса на нейното възникване и във възможностите й за безпределно развитие. Ако у малко развитото съзнание мисълта е неподвижна или тромава, то у огненото съзнание тя тече, разгръщайки се по линиите на своето направление и разширявайки се при това до без край. Една нейна степен се последва от друга и краят на нейният растеж не може да се види. Мисълта расте в пространството и съзнанието обхваща всички възможности на този растеж. Този процес обхваща не само мисълта, но и всички останали явления от живота, ако съзнанието се намира на съответното ниво. Явлението сякаш се проектира от мисълта напред, към своята логическа завършеност или разгъване и разширение. Трябва само да се разбере, че еволюцията засяга всички явления от живота и че всички нейни форми могат да се усъвършенстват безпределно, ако са жизнеспособни, т.е. способни да еволюират. От тук и усещането за цял поток мисли при размишляването за едно или друго явление от живота. От тук е и не само тяхното задълбочено разбиране, но и ясното виждане на пътищата за тяхното по-нататъшно усъвършенстване и развитие. Ако Учителят е винаги нов, то е нов и ученикът, вървящ след Учителя на Светлината. Огнената мисъл превалира над обикновената мисъл и затова няма и не може да има безразличие към това, което говори нашият ученик. Той вижда по-надълбоко и по-нашироко и, въвеждайки даден факт в бъдещето, безпогрешно определя неговата истинска ценност или непригодност за еволюция. При това да се каже всичко, значи да се разруши. Следователно, да се говори може само според съзнанието и в съответното време. Да се даде може и то да се даде много, но само в размерите на вместимост на слушателя. А оформянето на мисълта трябва да бъде такова, че тя да бъде достъпна, естествено в различна степен, както за голямото, така и за малкото съзнание. Освен това е напълно излишно да се залепва върху мисълта някакъв фирмен етикет, ограничаващ я в условията на момента. Колко прекрасни, но затворени в стари и отживели форми мисли се съдържат на страниците на предишните писания. Всичко трябва да бъде ново и само ново, устремяващо напред, към бъдещето, без някакъв таван. Мисълта може да бъде стара като света, но формата на нейното изразяване трябва да бъде изискано нова и тласкаща еволюцията на живота.
57. Сине Мой, не заспиващото око на Владиката е винаги над теб. И ще бъде добре, ако мисълта за това не те напуска нито за миг. Противостоящите явления не трябва да замъгляват това помнене, а напротив-да го изострят по-силно, защото всичко, свързано с Мен, предизвиква яростно противодействие на тъмата. Където има противодействие, там обикновено е и тъмата. Също и противодействието на стихиите е неизбежно, защото те са инертни по природа. Ако бъдат извадени от равновесие, тяхната сила е ужасяваща. Но човекът е Бог, надарен с пълния потенциал на божествените всемогъщества: всевиждане, всезнание, вездесъщност и т.н. Но със своите, все още спящи способности, той е снабдил Бога, създаден от него по свой образ и подобие и след като Го е създал, Го е поместил на небето, като е започнал да Му се покланя. Но Отецът е вътре във вас, както и Аз съм във вас и тримата сме единни и неразделни. Отецът разкрива Себе Си във вашето съзнание, тъй като вие и Той сте едно. Вие сте Той, защото е било казано: вие сте Богове. Затова е безполезно да се търси Бога навън. Човекът сега не е Бог, но зародишът на бъдещите му божествени свойства вече започва да функционира в него. Всичките негови органи на чувствата не са нищо друго освен прообрази на бъдещите му достижения, които в процеса на еволюцията ще се разкриват все повече и повече. Но тъй като основа на чувствата е безпределността, то можете да си представите огнените чувства на човека след еони от време или способностите на неговия разум, или неговото чувствознание. Безпределността се съдържа и в човека-във възможностите за безпределно развитие на всички негови свойства и качества. Човекът на бъдещето ще се отличава така от самия себе си в настоящето, както бучката пръст от слънцето. Далечен е пътят до слънцето, но утехата е в това, че зачатъците на всички свойства вече са заложени в човека. И може да се започне вече тяхното развиване, без да се смущавате от далечината на разстоянието да върха, защото няма друг път и нищо друго не може да осмисли пребиваването на човека на планетата. Всичко, което става с човека в земния и надземния живот, е в името на невероятно далечното, надникването в това отдалечено, но достижимо бъдеще го прави близко и достижимо и всяка крачка в правилната посока го приближава. Достигнатите степени по този път са толкова прекрасни, че по-нататъшното приближаване става вече не мечта, а действителност. Струва си да се потрудиш за това. Тези постижения са неизтриваеми, неунищожими и неотнимаеми. Другите могат да живеят, да се трудят, да страдат и да преживяват без да знаят защо и за какво и техният живот е лишен от смисъл, но знаещият знае в името на какво е всяко страдание и всяка радост. Цената е голяма, но и достиженията са огромни. Двамина могат едновременно да вървят през живота, но единият да е сляп, а другият-зрящ;единият не знае накъде и защо, а другият знае;за единия със смъртта завършва всичко, а за другия всичко започва там. Така и двамата са излезли в зората на новото си въплъщение на полето на живота, но колко различно е то за всеки от тях и цялото различие е в съзнанията-единият знае, а другият не. За знаещия всяка работа, каквато и да е тя, е не заради заплата или прекарване на времето, а за изостряне и изглаждане на неговите способности, заради достигането на далечната цел. И всичко, което върши той в земния или в надземния живот, е целесъобразно. По този начин той пренася далечната цел в настоящето и превръщайки я в първостепенна реалност на живота си, осмисля и одухотворява с нея всяка своя крачка. Такъв огнено съзнателен труд и всяко отделно такова действие са неоценимо полезни за бъдещето.