Март
58. (2 март). Всичко живо се стреми и придвижва към власт над материята и природата. Орелът е овладял стихията на въздуха, рибата-на водата. Степента на това овладяване у различните представители на животинското и растителното царство е различна. Първичният импулс е заложен в тях от самото им възникване, а огненото начало-още по отрано. Всички форми на проявената материя, под една или друга форма, се стремят към изявяване на това свойство. Ще попитат: а как стои въпросът с огнената стихия? Отговорете: нито едно мускулно движение не става без участието на това огнено начало, защото нервният ток е също огън. Известни са ви светещите риби и електрофорните организми. Но кулминацията в овладяването на всичките четири стихии е съсредоточена в човека, достигнал висшата, в сравнение с животните, степен на това овладяване. Но орелът лети, а човекът още не. Това също не трябва да се забравя. Цветето излъчва благоухание, а каква миризма излъчва раздразненият и зъл човек?! Затова не трябва да се надуваме и превъзнасяме от гордост, тъй като и по-малките ни братя понякога преуспяват по линия на красотата и хармонията. Най-висшите качества на духа, приписвани от човека на Бога, а именно: всемогъщество, вездесъщност, всезнание и т.н. са свойства, заложени като потенциал в съществото на човека и все някога ще бъдат достигнати, в една или друга степен, от човека. Могъщество и знание той ще постигне непременно, но достигането на всемогъщество се намира в сферата на базпределността и най-високият му връх е също така недостижим, както е недостижима границата на пространството или времето. Така че, целта на човека на Земята и в световете е да познае могъществото на духа и целият му живот, независимо от това дали му е известно това или не, се свежда до тази единствена цел. Казано е, че човек трябва да изяви божествените свойства на своята природа, че човекът е син Божий, че той трябва да развива скритите сили в себе си, но работата не е в думите, а в това, че наистина му е дадена власт над всяка плът и преди всичко над своята собствена, и тази власт той трябва да утвърди по правото на еволюцията или по космическото право. Пътят към тази власт минава през самия него и се заключава в пълното овладяване на своя собствен микрокосмос, тъй като всички стихии се съдържат в самия него и, овладявайки ги, ще може по този начин да властва и заповяда и на стихиите извън себе си. И колкото и да е чудно, но самият живот, всекидневният живот на човека на тази земя представлява най-доброто стъпало и дава най-богати възможности за съзнателното му устремяване към тази велика цел и за нейното съзнателно достигане. Упражняването и развиването на всички качества на духа, водещи към овладяването на самия себе си, на своето тяло, чувства и мисли, може да става по всяко време, на всяко място, избирайки за това упражняване качеството, съзвучно на момента или въобще най-значителното за духа. Така например, придобитото качество да се изпълнява всяка работа по най-добрия начин и с интерес, ще бъде вече огромна победа над самия себе си. Може да се победи чувството на глад, студ, умора, недоволство, униние и т.н., с други думи да се упражняваш навсякъде и при всякакви условия на живота. Защото животът е, именно, тази огнена пещ за духа, където се изковава неговата огнена мощ. И когато човек пристъпва към това съзнателно, той взема своята карма в ръцете си. Умората, сънливостта и всички останали състояния на тялото могат да бъдат победени с огнеността на волята. Силата на психическата енергия е неизчерпаема, когато е призована. Огнената сила на духа е неизчерпаема. Трябва само да се призове към действие. И когато и най-скучната работа се изпълнява с радост и се съпровожда със светимост на организма, можем да се порадваме на победата. Няма нищо по-лошо от помръкналата и безжизнена работа. По значение тя се равнява на бавното самоубийство на духа. Но събирачът на огненото съкровище знае как да натрупва скъпоценната мощ и да увеличава запасите от кристали психическа енергия. Бодростта на духа е също огнено достижение. Унинието е несвойствено за духа. Огненият път към могъщество на духа се утвърждава в ежедневието и прилагащият усилия разбира скоро това.