59. (3 март). Сине Мой, приеми мисълта за упражняване на духа. Именно упражняване, а не измъчване. Той може да бъде упражняван доброволно, съзнателно, по своя воля. Иначе инициативата ще остане в ръцете на съдбата и кармата. Когато човек упражнява сам себе си съзнателно, тогава външните въздействия стават ненужни. Лодката на духа може да върви или под управлението на собствената воля, или да се намира под разпореждането на стихиите и тогава нейното движение изцяло зависи от тях. За това е по-добре духът сам да определя своите движения и това, което иска. Тогава стихията заема вече подчинено положение. Знаете от примери как може да се заповядва на стихиите, спирайки ветровете, отвеждайки облаците и потушавайки подземния огън или предизвиквайки пространствения от небето. Това, именно, е пътят на осъзнатото могъщество на духа. Волево може да се обуславя и определя предварително или да се променя вече изявеното състояние на духа и така нареченото настроение. Тогава волята настройва съзнанието. Цялото време, което съществува, е в разпореждане на човека и му предоставя безброй възможности да упражнява себе си и за тренировка. Няма по-увлекателна и по-трудна работа, отколкото работата над себе си.
61. Трябва да се наблюдават и уроците, давани за усвояване от живота. Усвояването по избор и усвояването по необходимост се различават по това, че когато животът е под ръководството на Учителя на Светлината, той дава това и учи на това, което е най-необходимо именно за дадения момент. Такива уроци се отпечатват здраво. И ако нещо върви не така, както би ни се искало или е необходимо, трябва да се вложи още повече огън в преодоляването. С Мен няма нищо недостижимо и непреодолимо.
64. (8 март). Сине, мой, нека свидетелство за Близостта Ми да бъде любовта. Каквото обичаме, то е в сърцето ни. Образът на Владиката се задържа с магнита на любовта, но съзнанието усилено се занимава и изпълва с всичко друго, с всякакви дреболии, но не и с най-нужното и най-главното. Не е добър признак, когато външните неуспехи или неблагополучия отслабват нишките на връзката и принуждават да се забрави за Владиката или от тях угасват огньовете на Служенето. От тук не е далеч и до дивакът, зачитащ или наказващ своя идол в зависимост от неуспеха или успеха на делата си. Нима служителите на общото благо не са срещали навсякъде и всякога яростната и тъпа съпротива на тъмата? И нима те са се спирали това? Основите остават непоколебими извън всякаква зависимост от това, което става навън. Под външно се има в предвид това, което тече пред съзнанието, т.е. потокът на живота, носещ се пред Гледащия. Само отделяйки и разчленявайки неговите, на живота, елементи от непреходното вътре, можеш да се освободиш от временното и да започнеш да утвърждаваш вечното. Висшата триада е безсмъртна. Тя събира от преходното и временното в себе си всичко, което й е нужно за безкрайното странстване към звездните светове. Нужни са всички чувства, обострени и задълбочени от опита на живота, нужно е чувствознанието, нужна е Йерархията на Светлината и е нужен Владиката, който води. Защото накъде можеш да тръгнеш без Владиката и как? Нужен е натрупаният земен опит за пространствено творчество и съзнателен живот в пространството. Придобивките са нужни, защото там пребиваваме въоръжени с това, което сме успели да придобием на Земята. Там може само да се продължи, но да се започне трябва тук, на Земята. Започване събирането на полезни действия през време на живота на Земята е важно поради това, че в Надземния свят то може да бъде продължено и задълбочено. Представете си един обикновен човек, изведнъж лишен от тялото си и намерил се в пространството. Току-що излюпилото се от яйцето пиле, наистина, е в по-изгодно положение. То има поне майка. А кого има отричащият възможността за живот извън тялото и с какво ще живее, щом като всичките му енергии са били съсредоточени само върху земното? Човек сам е ковач на условията на извънземното си съществуване след смъртта. И отрицателите на живота в Надземния свят сами се лишават от възможността за съзнателно съществуване там. Тези тъпо стоящи или седящи фигури, които могат да бъдат видяни в Тънкия план, представляват именно видът, в който се представя обикновения човек, не постигнал състоянието на съзнателно битие в Надземния план, там. Но притежаващите достатъчен запас огън и не отричащи живота след смъртта, имат възможност за активно пребиваване в предела на своята устременост. Устремилият се към дедите си с тях и ще пребъде. Добре е да нямаш дори свой земен дом или свое ъгълче, за да не се стреми съзнанието, привикнало към тях, да ги създаде и в отвъдното и да бъде свободно от привързаността към определени условия. Там жилища не са нужни, но ще бъде трудно да се възприеме тази мисъл, ако съзнанието е свикнало да бъде приковано към земния дом. Много от това, което се счита за нещастие на Земята, ще послужи на освобождаването в Надземния свят. Човекът, който е бил лишен от всичко в надвечерието на смъртта си и е бил изгонен като просяк на улицата, влиза свободен в този свят, ако съзнанието му е способно да се отрече вътрешно от чувството на загуба на собствеността. Така наречените нещастия са от голяма полза, ако се отнасят към тях с разбиране. Но работата не е в собствеността или вещите, а в отношението към тях, т.е. в състоянието на съзнанието. За това са дадени и мерките на безпределността, за да може да не се счита нищо за свое, а само като дадено временно за ползване. Всичко наистина свое е вътре и не може да бъде отнето нито тук, нито там. Някои смятат, че всичко, с което разполагат, е тяхно или че притежават достатъчно знания за света, но пред Твореца на безпределността са бедняци и невежи в познанието за живота на духа. В земния си живот ние не сме нищо друго освен събирачи и пазители на елементи на безсмъртието, т.е. на опит и знания, необходими за живота ни в трите свята и по-нагоре. Този така наречен земен живот, преминаващ неусетно като сън и в действителност е само един кратък и тежък за духа сън, но особено полезен, защото само в земния живот могат да бъдат събрани съкровищата, необходими на духа за живота му в Надземния свят.