66. (10 март). Винаги потвърждаваме, но не отричаме, защото само чрез утвърждаване може да се постигне нещо. Осъждането и отричането не са Наши методи. Защо да се осъжда и с това да се предизвиква излишно и яростно противодействие или за какво да се отрича, когато с доброто утвърждаване могат да се постигнат далеч по-добри резултати. Утвърждаването ще закрие това, което подлежи на осъждане и което се отрича като негодно и ще издигне съзнанието на следващото стъпало на разбиране, когато недостатъците на едно или друго явление сами ще се осъдят с убедителна самоочевидност. За какво, например, да се осъжда нечие многословие и кражбата на чуждо време, след като може да се разкаже за кратката, изразителна, красива изваяност на речта, предаваща с ясни и точни думи излаганата мисъл. Никой не би се осмелил да възхвалява ползата от многословието и празнословието, но бъбривецът ще бъде стреснат и осъден с утвърждаващ мисълта пример. И така трябва да се постъпва винаги и във всичко. Дори дружеската критика понякога предизвиква нежелателни чувства. Утвърждаването, обаче, се приема обикновено спокойно. Да се даде подканваща формула, без да се осъжда нищо, ще бъде правилното решение във всички случаи. Вярно е, че понякога до пряко осъждане прибягват и служители на общото благо, но е известно колко много от тях са заплатили за това с живота си. А когато воинът е сам на бойното поле, целесъобразността изисква да се прилага методът на утвърждаването. Тук не става дума за утвърждаване или одобряване на отрицателните явления, а за тяхното неутрализиране с идеите на положителните явления, също критикуващи и осъждащи отрицателните по същество, но не по форма. По същия начин и Учителят, без да задълбава в недостатъците на ученика, поставя пред него най-доброто от това, което той може да постигне и му показва пътя към него. Добро има у всекиго: то може да се удвои, утрои, удесетори в мислите и да се даде на ученика за осъществяване и претворяване в живота. По този начин Ние намираме пътища там, където обикновения човек не може да мине без отрицание и осъждане. Затова Нашите беседи носят човека като на крила и го устремяват напред, без да пораждат в него безнадеждност, възникваща при изтъкване на собствените недостатъци. Добри са всички, които вървят след Нас, стремейки се да приличат на своя идеал.
67. (11 март). Приятелю Мой, възходите и паденията на духа, по закона за редуване на вълните, са неизбежни, но те не трябва да бъдат по-дълбоки от предшестващата пралайя на съзнанието, тъй като тогава няма да има спирала, а ще има само или плоска, или низходяща спирала. Трябва да махаме себе си от външното обкръжение, когато то стане тясно. Има много сфери извън него, където може да се устреми съзнанието. Не е затворен и Тънкия свят и трябва да помислим какво ще донесем тук, когато бъде премината последната граница. Това, с което живеем днес, което лелеем и обичаме и към което имаме склонност, ще го има и там, но много изострено. Така че е полезно да се помисли за това, къде е онзи тежък товар, замъгляващ съзнанието и пречещ на достиженията. Ако ударението е върху мисълта, то и вашето бъдеще в Надземния свят се обуславя от мисълта. А нивото, окраската и характера на мисълта, и особено нейната насока, се определят тук на Земята, в плътните условия. Необходим е контрол, защо да се прокопават канали, водещи в нисшите сфери. Ако се проследи мисленето през деня, лесно ще се види, какво, именно, не съответства на избрания път, водещ към Владиката. Защо е необходимо да се самоизмамваме и да си въобразяваме, че пътят на Тъмата води към Светлина. Пътеката, водеща към смърт или към живот е постлана с мислите на всеки ден. И може лесно да се определи на какво са били съзвучни мислите през отминалия ден и на къде са тласкали те духа. Значи, твърдението, че мисълта води човека остава неоспоримо и че това, което посееш, това и ще пожънеш на мислената нива в Надземния свят, където всичко се определя от мисълта.