73. (19 март). Оприличаването с кораб е правилно, стига само капитанът да бъде винаги на пост и управлението на съда да бъде в надеждни ръце. Мнозина се носят из океана без кормило и без платна, по волята на стихията, без да знаят къде ще ги отнесе или в какво ще ги удари морската вълна. Има опасни мъгли и скали, и рифове, и особено подводни плитчини. Не трябва да се изпуска кормилото нито за миг и да се подържа постоянно посоката. Двигател в живота е Агни. Когато той е приведен в действие, значи ходът на кораба няма да бъде прекъснат. Главното е движението към целта, а стихиите са в услуга на капитана. Водата носи кораба по своята повърхност, а вятърът надува платната и води към целта. Но същият този кораб се превръща в безпомощна играчка на същите тези стихии, стига само управлението да отпадне от ръцете на капитана. Така човек или управлява своя микрокосмос и стихиите му служат, или самият той представлява тяхна безволна и безпомощна играчка. Господар е волята, а нейната същност е огънят. Когато целта на пътуването е известна и ръката държи твърдо кормилото, стихиите не противодействат, а помагат да се достигне местоназначението. Опитният мореплавател не изпуска никога кормилото на волята от ръцете си. Единствено от нея се определя посоката на кораба и възможността за борба със стихиите, както и използването им за достигането на целта. Човек сам решава дали да бъде играчка в ръцете на съдбата или да бъде неин ковач.
74. (21 март). Давам срок за привеждане на съзнанието в равновесие. Равновесието на духа се основава на нещо постоянно и неизменно. Йерарсите представляват огньове на постоянството, значи Те трябва да бъдат и опората.
75. (22 март). Приятелю, мой, ако кармата поставя при определени неизбежни условия, то няма ли да бъде по-доброто решение, вместо оплаквания и недоволство, да се извлече от тях всичко, което те могат да дадат. Ако Учителят допуска нещо, значи то е полезно и нещо дава или учи на нещо. Първото условие за това е да се извършва започнатата работа по най-добрия начин. На второ място-да се извършва тя без недоволство и огорчение, а радостно и бодро, с мисълта да се учим навсякъде и от всичко. Всяко ново обстоятелство трябва да се посреща с въпроса: какво може да ни даде то, в смисъл на нов опит и на какво може да ни научи. Животът е най-добрият учител. Защо да не се възползваме от безплатно даваните от него уроци. Тогава тегобите ще могат да се посрещат спокойно и чрез тях да се придобива устойчивост и сила, за да се противостои на вълните от вън. Всичко ставащо с нас е само учене и придобиване на опит. Човек често смята, че явленията на текущия живот са неговата цел и живее заради тях, а не заради опита и знанията, придобивани чрез тях. Това, обаче, е погрешно, защото всичко е временно, за определен срок и няма нищо, за което съзнанието би могло да се захване и да се утвърди върху него. Непоклатима и здрава е само стълбата на Йерархията, а всичко останало преминава като сън, където вчерашният ден или изминалата година със всичките им грижи и огорчения, радости и надежди-всичко си е отишло, за да не се върне никога. Владиката, обаче, е неизменен и е с вас винаги. На Него съграждайте своята твърдина на духа, извън шумотевицата на временните дела.
76. (23 март). Не трябва да се очаква еволюцията на света в обикновенните човешки мерки, оцветени със самолюбието на личния свят и еснафските представи за нещата. Пътят на духа е към звездите, включително и извън пределите на нашата слънчева система. Възможността за безкраен възход отрежда на малката земна личност, ограничена в дадената степен на разбиране на света, незначително място по този голям път. И бъдещето на планетата, и бъдещите ваши собствени въплъщения, и дори поредното ви въплъщение разрушават представите за този личен свят и това временно обкръжение, които си създава човек в даденото въплъщение. Но и бъдещето, заповядано от Владиците и вече отливащо се в земните форми, не се помества и не съответства на очакваното и на неговите мерки. Еволюцията е безлична, т.е. тя не се съобразява с личните интереси на човека и неговите представи за нещата. Всички служители на общото благо, служителите на еволюцията, са насочвали хората към бъдещето, но никой не е поставял като крайна цел личното благополучие и не е бил обкръжен от него. Всички са пострадали, всички са били измъчвани, преследвани и убивани и никой не е избегнал тежестта на кръста на живота. Формата страда и духът се измъчва, за да намери отново освобождението от обличащата го форма и да подчини тази форма на себе си. Еволюцията не се съобразява с формата, защото не формата, обречена на смърт, а духът, който я е облякъл, представлява непрекъснато еволюиращата същност на живота. Еволюира, разбира се и формата, но умирайки и отново възраждайки се в процеса на своето изтънчващо се развитие. Пътят на планетната еволюция на духа е необичайно сложен и да се предвиди целият негов рисунък с човешкия ум е невъзможно. От тук и пропуските в очаквания ход на събитията, тъй като личните мерки и личните съждения са неприложими. Всичко се извършва по Големия план, но кой може да каже, че е обхванал със своето съзнание всичките му детайли. Затова този, който приема основите на еволюцията, върви уповавайки се изцяло на Владиката и влагайки своите енергии не за себе си, а за света и бъдещето. Да се порадваме на това бъдеще, защото е неотменимо и неизбежно и пътят ни минава през него.