77. (24 март). Тъмната полоса ще бъде заменена от светла и ще продължава да се сменя, докато тъмнината не изчезне напълно. Редуването на заминаващите си и нарастващите токове при смяната на Югите е неизбежно. Утехата е в това, че заминаващите си текат в намаляваща прогресия и на това се основава изпълнението на Големия план. Картината на бъдещето се набелязва сега, като проекция на това, което подлежи да бъде. Съвършеното сякаш се вмества в настоящето несъвършенство, за да може, когато позволят това космичните условия, по-доброто да бъде утвърдено. То е отредено, то ще бъде, но не по-рано от времето, когато съзнанието и космичните условия позволят това.
78. (26 март). Да! Да! Да! Или обкръжаващата среда се преодолява със силата на духа, или пък духът се преодолява от нея. Така разделяме и хората-на победители и победени. И не от Нас, а от човека зависи да бъде или ветропоказател за чуждия вятър, или несломима и здрава гранитна скала, противопоставяща се на могъщия натиск на стихиите. Противопоставянето е в духа, победата е в духа и поражението е в духа. Външно може да не помръднеш и пръста си, но да се окажеш победител, а може и да извършиш множество външни действия, но, въпреки това, да се окажеш победен. Значи всичко се заключава в състоянието на духа, а не в това, което става вън. Оставете външния свят на мира, защото „достатъчно тежка е за деня злобата му“ и ще бъде тежка винаги, но е особено важно какво ще бъде състоянието на духа при това. Победеният външно, но вътрешно не сломен, всъщност е победител, докато сломеният духом винаги търпи поражение. Най-главната задача е да не се пада духом. Аз победих света при външната му победа над Мен. Така борбата с живота се пренася в сферата на духа, където господар е човекът, а не това и не тези, които са отвън. Достигаме отново да същия извод, че не на вълните от външни явления принадлежи решаващата роля, а на съзнанието, реагиращо на тях под знака на победата или на поражението, приети вътрешно от духа.
79. (27 март). Ако животът се основава върху външното, то с това се създава постоянна зависимост от външното и подчинение на външните условия. Известно е, че Великите духове са изразявали презрение към храната, облеклото, жилището и към всичко това, което е засягало тяхната личност, поставяйки начело на ъгъла мисълта и грижата за другите хора. И така, опората да е вътре и проявявайте грижа за хората.
80. (29 март). Ръцете, краката и тялото си човек осъзнава като нещо намиращо се при него и с него постоянно, макар че не винаги ги усеща или чувства, например ушите, носа, косите; точно така трябва да се осъзнава и постоянното Присъствие на Владиката в духа, макар и че да го усещаш и чувстваш постоянно е невъзможно, но осъзнаването на това е необходимо, тъй като само тогава формулата „Аз съм с вас винаги“ ще стане действително плодоносна. Отначало Изображението на Владиката може да е постоянно в джоба до сърцето, след това постоянно и в мислите, а след това постоянно и в третото око. Така в началото, макар и механично, може да се удържи подсъзнателно и съзнателно близостта на Владиката, поради което носенето на Изображението със себе си е полезно безусловно. Всяка мисъл за Него вече ще породи формата Му пред психическото око и човек с вътрешното си зрение Го вижда пред себе си. С това е благодатно и носенето на знаците на доверие от Учителя. Например пръстенът, даван от Учителя на ученика, служи като постоянно напомняне и представлява жива връзка между тях. Когато е много тъмно, всичко утвърждаващо трябва да е в близост, за укрепване на връзката. Целта на тъмните е да отделят от Йерархията на Светлината, за да могат след това да се разпореждат пълновластно с отделеното от Светлината съзнание, понеже духът, въоръжен с Владиката, е неуязвим. Когато образът на Учителя на Светлината сияе ярко вътре, тогава тъмните се стремят да се доближат. Те действат тихомълком, стараейки се особено да не попадат пред очите или в полето на съзнанието, защото съзнанието, въоръжено с Лика на Владиката, ги обгаря, ако е насочено към тях, затова е така важно във всяко противостоящо явление да се видят косматите ръце. Докато не са забелязани, те действат свободно и вредят, но открити или забелязани, тъмните машинатори веднага са принудени да отстъпят. Те не обичат да бъдат обгорени от насрещния лъч Светлина. Когато натискът на антагонистичните токове се усилва, тъмните упорито се стараят да се възползват от това, но главната им грижа е всяко противодействие да бъде приписвано на каквото и на когото и да било, но само не на тях, защото в това е тяхната сила. Силни са докато не бъдат разкрити. Ето защо така настойчиво се говори за постоянно бодърстване, за постоянна бдителност и за това да не се забравя нито за миг за страшната опасност от тъмните хитрини и злонамерености. Учителят защитава винаги, но ако крепостта не е защитена и вратата е отворена за врага, то ущърбът е неизбежен. Не трябва да се успокояваме и да забравяме за постоянната бдителност нито за миг, нито при благоприятни, нито при неблагоприятни обстоятелства. Приспаността на благополучието лесно допуска домогващите се тайно.